ГЕРБерите са от Марс, БСП – от Венера

„Поведението на ГЕРБ прилича на поведението на един джентълмен, който ухажва дама две седмици, кани я на вечеря, накрая тя склонява и той не се явява” – Сергей Станишев, лидер на Българската социалистическа партия

„Ние сме джентълменът, нали? Той се приема за дама.” – Бойко Борисов, лидер на Граждани за европейско развитие на България

„Люби ме два пъти, мила

Люби ме два пъти днес

Люби ме два пъти, момиче

Аз отивам надалеч” – Джим Морисън, The Doors, албум „Strange days”, 1967

Странната любовна игра между ГЕРБ и БСП смело превзема нови хоризонти, непознати дори на най-ерудираните сексолози. Лично аз съм чувал за „зоофили”, „възрастни бебета”, „копрофили” и какво ли още не… Как обаче да наречем пребиваващите в Народно събрание (по принцип символ на доминацията на нормалността над извращенията), които разиграват класическа порно сцена от филм, сниман през ранните години на осмото десетилетие на ХХ век? Нека за краткост ги назоваваме ГЕРБ, БСП, ДПС и Атака… Нека ги сложим в едно легло (макар и с балдахин) и да им пожелаем дълга и пълноценна ерекция.

Аз обаче смятам да се съсредоточа върху изпълнителите на главните роли. Именно от тях можем да очакваме големите изненади и висотите в актьорското майсторство. Колкото и да се пънат, ДПС и Атака си остават част от масовката, ония, които галят, облизват, вадят, пъхат…

През последните седмици БСП и ГЕРБ ме карат неволно да се сещам за заглавието на книгата на Джон Грей „Мъжете са от Марс, жените – от Венера”. Тоталната неадекватност на изказванията, реакциите и постъпките им недвусмислено показват, че са паднали от друга планета. Дълго обаче се чудих кой от тях от кое небесно тяло е. Поведението им показва толкова хермафродитизъм, че ми се струваше абсолютно невъзможно да дам ясен отговор на този въпрос. Ето обаче, че дилемата се разреши от само себе си, след като лидерите на двете партии започнаха да се замерят със словесни каламбури, от които излезе, че ГЕРБ приличали на джентълмен, а БСП – на дама. Щом те го казват, кой съм аз, че да им противореча? А и ролите им пасват идеално.

Ето, да вземем ГЕРБ например. Как да не са от Марс!? Та нали лидерът им именно върху мачовството гради цялата си политическа кариера? То не бяха охранителни фирми, не беше футбол, пожарникарстване и главно секретарстване, суперменстване („Аз строя магистрали!”), журналистки, които искат да пипнат бицепса му, та да стигнем до нахаканото плюене върху волята на „над един милион избиратели” (по собствените му думи) чрез детски сръдни и бездействие на народните представители от ГЕРБ… Кое същество, което не е марсианец, може да мята обвинения в непочтеност наляво и надясно, след като е записано да участва в разговори като оня, дето го чухме на СРС-то от Банкя? Кой землянин би имал наглостта да обвинява Трайков, Найденов, Дянков, Фидосова и кого ли не, че са го подвели и да им преписва цялата вина за откровените си безчинства като премиер, при положение, че не пропуска случай да покаже, че „ГЕРБ, това съм аз”? Кой персонаж, притежаващ нормално работещи човешки сетива, може да не чуе, че вече няколко месеца протестиращите му заявяват, че го припознават за не по-малък виновник за беззаконията и мизерията в България, отколкото всички останали правителствени лидери? И да се опитва ката ден да се присламчва към тях; да бъде глас на исканията им в Народното събрание?

Ще кажете „ама в ГЕРБ има и други, не може да ги обявим за марсианци само, защото членуват в партията на Бойко Борисов”. Можем, и още как! Кой нормален човек ще остане във формация, която по своята същност е просто една феодална структура, целяща да облагодетелства десетина човека за сметка на похабените усилия и сринатите надежди на милиони? Ще кажете „но, то всички политически партии са такива” и май ще сте прави. Но пък и не е задължително да се членува в партии, нали така?

Като се замисли човек, БСП пък притежава редица признаци, характерни за женската природа. И то не за каква да е женска природа, а за тази на дама в климактериум. Нека да видим.

Внезапна смяна на настроенията. През 2007 година като министър-председател Сергей Станишев уволнява Делян Пеевски. Шест години по-късно заявява на депутатите си, че ако същият този Пеевски не бъде избран за шеф на ДАНС, кабинетът „Орешарски” пада, а на слисания български народ казва, че става въпрос за човек, преживял катарзис. Логика? Климактериумна.

Инат. Както всяка жена в менопауза, и БСП е готова да се запъне като магаре на мост и да отстоява приумиците си, та ако ще светът около нея да се срути, повличайки я в бездната заедно със себе си. Ето, примерът с въпроса „Кой?”, свързан с гения, предложил гореспоменатият Пеевски за шеф на ДАНС, доказва подобно твърдение недвусмислено. Наляво и надясно хвърчат глави на журналисти, осмелили се да питат „Кой?”. Премиерът, лидери на БСП, редови народни представители, всички замесени се превръщат в посмешище и обект на подигравки, но упорито се чешат по вратовете и повтарят „Не си спомням”. Но, като се замисля, може и истината да казват… Нали и слабата памет била странична негативна функция на климактериума…

Невротичност и непоследователност. Калин Тихолов беше министър за една нощ, Пеевски премина през ДАНС като Халеевата комета, Иван Иванов седя на зам.-министерското кресло няколко часа, Иван Йорданов пък стана заместник-министър против волята си, а квесторите броиха депутатите подобно на бай Пеньо от Ракитово – овцете в стадото си… В почти всички случаи управляващите действаха на принципа „ако мине”, до болка познат в българската политика, и когато не минаваше, казваха, че са сгрешили, посипваха си главата с пепел и просто правеха поредното абсурдно назначение. Това също е стар и изпитан метод – когато засипеш гражданското общество с безумия, то не успява да реагира на всички тях, така че някои се промъкват между капките…

Смущения в работата на мозъка. Във всички големи градове в България, на десетки места в чужбина, на планински върхове, концерти и къде ли още не стотици хиляди хора скандираха и продължават да скандират „Оставка”. Те ясно показват, че не искат правителството да ги баламосва с фиктивни понижения на цените на електричеството, че са се наслушали на лъжи и този път не са склонни да търпят, че много ясно прозират какво се случва под повърхността на политическата арена. БСП пък им отговаря, че са лумпени, изкарва на улиците няколко десетки „будни граждани” на преклонна възраст (добре, че никой не получи удар в големите жеги), а някои нейни симпатизанти ни призовават да благодарим на Пламен Орешарски за богатата реколта от жито…

Всъщност, не са само тези признаците, че БСП е от Венера. И то пресметлива палавница от Венера. Двете тройни коалиции, в които се включи, показват, че Столетницата е готова да омачка чаршафите с всекиго, само и само да постигне своето. В случая, да се докопа до властта. Независимо от цената (доброто й име) и унизителните позиции, които трябва да заема (по време на любовната игра).

Колкото и да са неуморни противниците на този и онзи субект, участвал по някакъв начин в управлението на страната през последните 24 години, обективността изисква да признаем, че именно БСП беше партията, която напълни политическия ни публичен дом с такива венерически болести като корупция, шуробаджанащина, безочливост, ненаситност. Поне в размери, неподозирани преди това… И вкара в употреба различни „играчки” като хиперинфлация, дефицит, изнасяне на пенсионни фондове, глад, режим на тока… За повдигане на либидото пък се използват реплики, които заслужават да останат евъргрийни: „Да разваляме седенката”, „Защото сме социалисти”, ”„Кризата ще ни заобиколи”, „Ако четете това, значи Елена е паднала”, „Въпросът „Кой?” не е на дневен ред”…

В момента ГЕРБ и БСП се държат като мачо с наранено самочувствие и отхвърлена прелъстителка. И двамата участници в тази порнографска сцена са жестоко обидени един на друг и са готови на всичко, за да си отмъстят за това, че се чувстват пренебрегнати. Лошото е, че взаимоотношенията им, нещо средно между груба сексуална игра и жестока схватка, от която единият съперник неминуемо ще излезе с краката напред, се разиграват на средата между планетите Марс и Венера. Тоест, на Земята. В България, в Народното събрание. И на ръководителите на нито една от двете партии, които иначе се бият в гърдите и се надпреварват да се самообявяват за единствени възможни спасители на българската нация, и през ум не им минава, че, докато вилнеят като хали едни срещу други, сриват с основите и последните остатъци от парламентаризъм, доверие в политиците и институциите, взаимно уважение, които се крият в обществото ни…

А, щях да забравя! Между другото, кой предложи Делян Пеевски?

Стоян Николов-Торлака

Статията е публикувана в OffNews