Хляб, сол и омраза

bezhanci

През последните няколко седмици просто гледам и не мога да повярвам на ушите си, както казва един наш всеизвестен и всестранно надарен професор.

Толкова помия и омраза се изля по отношение на сирийските бежанци, че се чудя дали живея в европейска страна през XXI век от Новата ера или в Асирия, примерно около хилядолетие преди Христа. Тези изтормозени, стреляни, бити, гонени, загубили близки и преживели най-страшното нещо, измислено от човечеството, войната, хора, сякаш автоматично се превърнаха в извинението на управляващите за всички затруднения на страната, а за нас редовите българи, в удобен отдушник на натрупания в сърцата и душите ни десетилетен гняв.

Погледнато по този начин, поведението ни изглежда нормално и разбираемо. Ние си имаме световна финансова и икономическа криза. Горди притежатели сме на най-ниския стандарт на живот в ЕС. Намира ни се и клика от политически лица, които все се бият в гърдите колко са велики и сочат другия за виновник. Тази клика ни замерва с нелепи фрази и откровени наглости, ама ние си знаем, че нямаме избор и която и партия да предпочетем, все ще сме изтеглили късата клечка. А, да не забравяме и невменяемото правителство, което ни ръководи, въпреки че си съдрахме гърлата да му повтаряме, че искаме да се маха. Та, да, разбираемо е да сме понасъбрали омраза, безсилие и да й търсим отдушник в някой, който е още по-окаян и от нас.

И политиците ни са в кофти положение. Макар и с някакво нищожно количество периферни неврони, те осъзнават, че досегашното статукво се пропуква бавно, но сигурно и необратимо. Че на хората им е дошло до гуша и вече не ядат доматите с колците. Че времето им си отива. И търсят ли търсят кого да изкарат виновен за десетилетните си безчинства. Или поне да отклонят вниманието от кощунствената си продажност и държавническа импотентност. И, тъй като номерът с „кой не скача е червен” и „сини боклуци” май вече се изтърка, сирийците се появиха на южната ни граница в точния момент, за да се изклинчи вниманието на българите от огромните, крещящите проблеми, които трябва да преодолеем, за да заживеем поне малко като белите хора. Не, че съм расист, така е думата.

Та, разбирам основанията, но то основания за омраза и отхвърляне на слабия винаги има. Що се отнася до доводите, те са просто смешни. Можело да са талибани. Ами, като нямахме талибани у нас, чухте ли за разкрито поръчково убийство? А и самият страх от ислямски фундаменталисти в редиците на бежанците е ужасно нелеп. Та те (териристите) могат да влязат в България по хиляда начина (спомнете си атентата от „Сарафово”), ще му мислим за бежанците... Пък и властите ни поставят сирийците да живеят в такива условия, че, дори и талибани да са, сигурно предпочитат да получат ефективна присъда и да влязат в някой затвор...

Здравната каса щяла да плаща за ваксините на сирийските деца. Нима не разбрахме, че Здравната каса е разграден двор и от нея ежегодно биват изсмуквани стотици милиони лева, независимо дали ще се дадат няколко хиляди повече или по-малко за ваксини. Наличието или липсата на сирийски бежанци по никакъв начин не влияе на общата картина, чиито краски могат да се променят единствено с радикални „ремонти” на законодателството.

Откровените глупости, че хората се страхували от увеличаване на престъпността изобщо няма какво да се коментират. Нито пък помпозните декларации на ВМРО и все още намиращия се в алкохолна абстиненция след тежката и ползотворна работа из брюкселските ресторанти Волен Сидеров.

Не разбирам обаче друго. Как така същите тези хора, които се бием в гърдите, че Иван Асен II пуснал всички обикновени войници на Теодор Комнин след битката при Клокотница през 1230 година; че сме спасили българските евреи (само преди няколко месеца го отбелязахме разточително); че сме прочути по целия свят с гостоприемството си; как така ние, при една реална ситуация, в която можем да покажем съпричастността си към страданията на хора, чието физическо оцеляване е поставено на карта, се надпреварваме да демонстрираме омраза, отчуждение и първична злоба? Та нали именно човечността разграничава хората от животните? Заради това и е наречена така...

Оскотяхме ли? Как така една държава, членка на Европейския съюз, не може да помогне на седем хиляди сирийски бежанци, без това да е повод за масова психоза? Как министри, кметове и шефове на агенции се надпреварват да си късат дрехите от огромния проблем с бежанците? Ами, ако стане някое силно земетресение и десетки хиляди българи останат без покрив над главите? Като в Хаити ли ще се получи? Да? Изобщо, ситуацията с бежанците идва да ни посочи няколко неудобни истини, които нито ние, нито Европейският съюз искаме да си признаем.

На първо място нашата толерантност е чисто и просто един мит, валиден за не толкова близкото минало, и то донякъде. Да, отделни българи са склонни с готовност да подадат ръка на хора в беда, но това по никакъв начин не важи за обществото ни като цяло. Ние сме притворени, озлобени, първосигналната ни реакция е да се спасяваме поединично, без да се замислим ще стъпим на главата на някого, за да се измъкнем от блатото... За съжаление, това е доминиращият модел на съвременния българин и трябва да спрем да се самозаблуждаваме. Защото, ако осъзнаем истината, може и да направим нещо за решаване на проблема. А състояния, граничещи с ксенофобия, определено са проблем в реалностите на XXI век.

Държавата ни е такава само на думи. Трябва да се благодарим единствено на природата и стечението на обстоятелствата, че не сме били жертва на големи бедствия или социални конфликти. Правителството е тотално неспособно да се справи с каквито и да било чрезвичайни обстоятелства. Това лъсна и при наводнението в село Бисер, и при земетресението в Пернишко, но сега вече изкристализира с пълна сила. Системата у нас е изградена на принципи от Средновековието – основната й цел е да принуждава, да изсмуква колкото се може по-голяма част от приходите на населението и да го държи в подчинение, а не да гарантира социални и цивилизационни придобивки. Сиреч, народът е оставен на самоопазване. Какво да говорим за някакви изтерзани и уязвими бежанци, пресекли границата само с дрехите на гърба си?

Северно- и западноевропейските държави създават все по-задълбочаваща се пропаст между себе си и „сестрите” им от Юга и Изтока. Като че ли основната им цел не е ЕС да се превърне в едно голямо семейство, а само да се възползват от липсата на митнически такси, новите пазари, евтината работна ръка и ниските цени на алкохола ни, които уж така яростно анатемосват. Икономическите проблеми и трудностите с бежанците в Гърция, Италия и България упорито се неглижират и пренебрегват. И Барозу получи съвсем справедливо посрещане на остров Лампедуза.

Ако ние не сме преди всичко хора към изпадналите в беда и бягащите от ужасите на войната; ако държавата ни не вдъхва респект и не е майка за народа си и не може да помогне на седем хиляди човешки същества, лишени от алтернатива; ако Европейският съюз не може да реагира адекватно на форсмажорни обстоятелства и да подкрепи страните, които членуват в него... За какви традиционни ценности говорим? За каква държавност? За каква европейска солидарност? Пепел и плява. Тоест, притвореност, цинизъм, егоизъм и лицемерие...

 

Стоян Николов-Торлака


Статията е публикувана в сайта OffNews

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

 

ХАЗАРТ

Hazzard cover front smallРисков играч ли сте? Позната ли ви е тръпката от очакването на развоя на срещата след направения залог? Дори и най-сигурната прогноза крие доза риск и именно това е най-вълнуващото.

Читатели за Иваил

“На средата на „Иваил цар“ съм и с удоволствие чета книгата. Много ми харесва как Стоян е изградил образа на Ивайло – толкова противоречив и интересен. Много майсторски е пресъздал и действителността от онази епоха. Несигурността, която са усещали хората по нашите земи.Романът е изключително увлекателен, има съспенс, чете се с удоволствие.”,
Багряна Попвасилева-Беланже, доктор на филологическите науки, Сорбоната

ВИЖТЕ ОЩЕ
 

Промоции

posleden moment

ПРИМОЦЕА

Ако сте пропуснали да прочетете досега издадените книги на Торлака, може да ги поръчате накуп с отстъпка:

- Северозападната поредица ("Северозападен романь", "Автономията????", "Май ше ни бъде...", "Херакъл от Диви дол") може да вземете за 53 лв. вместо 58 лв.

- При покупка на 8 книги (Северозападната поредица плюс двете части на "Иваил цар", плюс "Хазарт", плюс "101 текста на Торлака за Биволъ"), те ще ви струват 108 вместо 118 лв.

Всяка от книгите пристига при вас с автограф и посвещение от автора.

Публицистика

ЗА ЧЪК НОРИС И АВТОМАГИСТРАЛА „ХЕМУС“

boiko magistrala

В тази седмица, в която автентичното БКП, което хем няма нищо общо с БКП, хем е „столетница“, заяви готовност да търси реванш от управлявалото в продължение на единайсет години БКП, определено от Любен Дилов-син като „класическа народна партия“, ми остана време да се посмея и на друго. Прочетох един виц. Значи, на Чък Норис му станало скучно и измислил машина на времето, за да се поразнообрази. Прехвърлил се в 2756-а година (примерно), а, оставете другото, и успял да се върне в наши дни. Всички го питали какво е видял, но един от въпросите се откроява. „А автомагистрала „Хемус“ завършена ли е вече?“. Разбира се, въпросът е риторичен и е кулминацията на вица. И има защо.

Надали има човек, на когото не му е втръснало от гръмките приказки на управляващите (не само на БКП-ГЕРБ, а на всички от 1974-а насам) как автомагистрала „Хемус“ ще е готова ей сега. Утре. Догодина. Тая петилетка. И все така. До 2024 година ще стане половин век.

Прочети още...
 

Снимки

a-5.jpg
 

По телевизора

Sample video

Торлака у БНТ

Читателите за Северозападната трилогия

"Истински, български, хем смешни, хем дълбоко проникновени книги пише Стоян. Не съм от Северозапада, но изобщо не ми попречи да се забавлявам и да се наслаждавам на текста! Дори ми беше интересно, че срещнах уникални думи. Така обогатих познанията си за българските диалекти, по един чудесен, забавен начин! И историите са поднесени толкова интересно, завлададяващо, че се четат с удоволствие!" - 

Мария Панчева

ВИЖТЕ ОЩЕ

Северозападен речник

Фейсбук

Loading ...