Десетина първоаприлски

Тъй като всеки празник си има обичаи, ритуали и традиции, свързани с него, на този светъл ден реших да споделя с любезните и търпеливи читатели как ги мисля аз нещата по отношение на хумора, сатирата и най-вече сарказЪма.

1. Твърдо вярвам, че през последните близо трийсет години ни управляват демократи. Убедени, безспорни и целеустремени поборници за стабилна държавност, правов ред и безапелационна победа на смисленост, съпричастност и, как беше, експертиза, над хаоса, шуробаджанащината и мизерията.
2. Твърдо вярвам, че в България цари върховенството на закона. В противното не може да ме убеди никой и нищо. Нито независими международни институции, нито тефтерчета, записи на разговори, показни убийства, разбиване на домове за пет лева или ограбване на банки за няколко милиарда. Всичкото това безнаказано, разбира се.
3. От най-бутиковия драскач в социалните мрежи до Медията на медиите всичко територията е независимо и обективно. Еманация на свободното слово. Обосновано, аргументирано, безкомпромисно към несправедливостта. Така, както си му е редът според моралните норми на човещината, пък и на журналистиката.
4. Живеем в държава, в която всеки знаещ, можещ и амбициозен човек може да реализира проектите си, без да разчита на каквито и да било връзки с властови структури. Просто ей така – учиш упорито, влагаш ментален и/или физически ресурс и започваш да надграждаш, без да срещаш спънки на всяка крачка, пич! Сериозно, няма майтап. Не те спира нито администрация, нито бюрокрация, нито селския кмет, нито министърът. Напротив, правят всичко възможно, за да ти помогнат. Да създадеш принаден продукт, да осигуриш хляба, пък и трюфела на себе си и на околните. Тук е така. По мед и масло. В Швейцария не е. Ония от нищо не разбират. Да се оправят.
5. Тук избори не се купуват. Никога не са се купували и няма изгледи това да се случи. Никой не организира чалгаджийски концерти и не дава по тройка кебапчета с бира, за да гарнира постулатите си за светло бъдеще. Камо ли пък да се намери политик, който да брои пари на ръка от партийната каса. Йок! Нет! No! Това са само долни инсинуации.
6. В България през последните няколко десетилетия не се разграбва нищо. От високопланинска мандра, през нафта на камион тип „виетнамка“, та до банки и стотици милиони еврофондове.
7. В България няма неофеодализъм. Повече от половината обработваема земя не е в ръцете на десетина-петнайсет фамилии, засели я с рапица, слънчоглед и жито. Напротив, развива се земеделие, което да създава висок принаден продукт, вместо да пълни шлепове със суровина и да я изнася нанякъде си, та други да оберат каймака. По същия начин стоят нещата и в животновъдството, а също и в дърводобива, пък да не споменаваме още около 100% от икономиката.
8. Българското здравеопазване е рентабилно. Дават се едни жълти стотици милиони, пък после всеки от нас може да бъде обгрижен по най-качествен начин. Ако му се наложи. Дай Боже да не му се налага, защото иначе… И не, не е вярно, че на пациентът се гледа като на клинична пътека за източване на Касата. Той бива  възприеман като безценно човешко същество.
9. Българските учители не са третирани като писарушки, които трябва да подивеят от попълване на всевъзможни бумащини. Държавата им обръща подобаващо внимание, защото от тях зависи образоваността и бъдещите умения в реалния живот на идните поколения. Не се пренаписват учебници всяка година, не се сменят програми, няма никакъв хаос, всичко е насочено към добруването на децата.
10. Държавата не прави всичко възможно, за да прогони 90% от знаещите и можещите, пък и от останалите. Тя обгрижва народонаселението и му създава условия да се житийничи и битийничи достойно. Всичко друго са долни инсинуации.

Този списък може да бъде допълван до милион и едно нежелания. Оставям всеки да го направи за себе си. А аз искам да ви честитя Цветница, Връбница или там, както си го наричате този празник за себе си. Важното е, че днес отбелязваме възраждането на природата, тържеството на живота над смъртта, на доброто над злото. А това, че за политиците, пишман бизнесмените и попчетата всеки ден е 1 април, би трябвало отдавна да е станало ясно на всеки мислещ човек.

Статията е публикувана в сайта Биволъ.