Теория на конспирацията в бутикова опаковка

Камчатка бил изригнал вулкан, ала нямало загинали или ранени. Само материални щети. ТИР се обърнал край хасковското село еди-кое-си. Разсипали се осем тона домати. Органите на реда реагирали светкавично и движението вече е възстановено. Кметът на Севиля обмислял да забрани употребата на спиртни напитки преди 22:00 часа. Премиерът откри новия стадион в Горно Нанадолнище, който е финансиран по европейски проект. Стотици граждани на Малмьо протестирали срещу насилието над домашни животни. Победителят в музикалния формат… подари на приятелката си, манекенката… годежен пръстен на романтична екскурзия в Макао. Дъщерята на крупния предприемач Бай Хой възнамерява да открие собствена модна линия. И накрая нещо любопитно – арменски продавач на зарзават шие уникални гоблени.

Разбира се, тия дивотии са измислени от моя милост, но нима всяка новинарска емисия по медиите не представлява точно това? Някой да чу нещо смислено? Трябваше ми известно време, да осмисля как работят средствата за масова дезинформация. Как точно се случва целият алгоритъм на заобикаляне на истински важните теми, но съм принуден да призная, че машинката е отлично смазана и цъка като часовник. Не само у нас, а и по света, но тук размерите на… как беше? Сламката в окото на брата си, пък гредата в твоето… е извън всякакви възможности да бъде описан.

Причинявам си новинарска емисия не по-често от веднъж на седмица само за да се убедя, че нещата не само не се променят към добро. Напротив, издевателствата със съзнанието на народонаселението достигат нови висоти и всичко със сигурни стъпки си върви към оная приказка „Оруеле, Оруеле, да ти … майката, защо ги научи какво да правят!?“.

Май така работи системата. Това с просветата и „напред, науката е слънце“ е като оная другата приказка, дето комунистите измислили любовта, за да… правят любов… безплатно. Тц! Хората с парите и властта не искат да се ограмотяваме и да фокусираме вниманието си върху истински важните теми, върху нещата, които пряко се отнасят към живота ни. Това, което им е нужно, е да се ръгаме в задръстванията, да се хапем като кучета на местоработите, да се бием на вратите на мола по Черния петък, оранжевия вторник или пембения шестък, а вечер да се приберем, да си нарежем салата, да си сипем ракия и да чуем как Лейди Гага е свирила пред 30 000 човека на стадиона в Горно Нанадолнище.

Ако вниманието ни не се държи ангажирано с подобни величайши теми, може и да се замислим за нещо по-съществено, а тогава не би било добре. Може и да си направим някои изводи за случващото ни се в ежедневието и току-виж сме се ядосали и сме превзели Бастилията. А Бастилията си е нужна. От нея се пускат да бягат само затворници, дето са наши хора. И тях ги даваме по новините. „Постепенно се стеснява кръгът… Полицията е имала данни, че преди година единият от избягалите…“.

Ами, ако се замислим, че всички тия простотии ни ги говорят, защото живеем в размазваща криза на държавността? В период на бърз полуразпад на всякаква институционалност? Че тия двамата не са избягали, защото „ние ги хващаме, а те ги пускат“, а тъй като нищо, за което плащаме данъци, не работи и всеки, който знае къде на кого и колко да бутне под масата, може да върши каквото си пожелае безнаказано? Май по-добре да седим и да скланяме главички, пък да си пием ракията с мешана салата и да гледаме по новините как арменският зарзаватчия ми ти шие ли, шие гоблени… Ай, наздраве!