И нека свободното тъ(р)гуване започне сега!

Не можах да схвана каква е тая цялата драма покрай Търговския регистър. Не можело по електронен път, пък не можело и на гише… И какво пък, та сте се развикали из всички социални мрежи, където все още не сте блокирани?

Вижте, в България пенсионерите не са малка част от населението. Същото важи и за „трайно безработните“, както обикновено наричаме маргиналите, клошпънковете, ДС агентите, децата и внуците им. И в държавната администрация хич не работят малко хора, съгласете се.

И, пак да питам – какво сега? Започваме да се правим на приятно разсеяни и да не си казваме истините в очите, така ли? Всъщност, на кого му трябва Търговски регистър, освен на мутрите? Тия на всички нива – от Министерски съвет, та чак до последното селце. Ето, не виждате ли, и липсата на електронно правителство си има своите положителни страни. Е, има си и отрицателни защото, когато кака Цецка каза, че го нямало Търговския, в устата на повечето от нас остана горчивия вкус, че КТБ, АЕЦ „Белене“, фотоволтаиците и още хиляда кретении.

Пак ни се изсипват на главата като кофа с л*йна, но под друга форма. Обаче по стара традиция повечето от нас си замълчаха. Е, в социалните мрежи се вдигна пушилка, заговори се за проверките на Европейската Централна банка и Европейската Комисия, завъртяха се няколко плахи шеги, още десетина-сто потребители на Клюкарника бяха блокирани, заради това, че са изказали гражданската си позиция по въпрос, свързан с нас, гражданите на Република България.

Има и друго. Казусът с Търговския регистър също е свързан и с националната ни сигурност. Толкова е свързан, че човек чак да не може да се начуди как нещо така важно за страната ни, за което се грижат стотици хиляди чиновници, някак изведнъж изчезва. Просто го няма.

Плащаш им заплатите на тия симпатяги, само да си забавиш осигуровки, вноски, всякакви пошибалки и веднага те погват. Ама на секундата. И в един момент къде е Търговският регистър? Няма го!

Тука беше, ама чакай да погледна. Уф, изчезнал е някъде, ще го потърсим тия дни.

Асоциацията е твърде далечна във времето и пространството, но е толкова семантично близка, че не е истина. Помните ли досиетата? На ония от ДС, част от които се правиха на дисиденти, други се докопаха до финансовия и властови ресурс, а трети – и до двете.

Досиетата също изчезнаха мистериозно. После също толкова мистериозно се изпариха и киселите млека по времето на Луканов,  шлеповете с пшеница при управлението на Жан, великите комбинати, приватизирани, когато Костов беше владетел. Не закъсняха и обръчите от фирми, 800-те дни, горската сеч, стабилността, пладнешките обири на банки, пладнешките обири на банки и стабилността. А, с елементи на брутална битова престъпност, междумутрово изтребление, налагане на модела „Кой; Кой; Кои“.

Не са особено много хората, които асимилират, пък камо ли да дръзнат да произнесат на глас, че в България държава няма. И това не е от 27 години, а от близо три четвърти век. Но е така. Защо ли е битката със зъби и нокти, за да няма електронно правителство? Защо властимащите всячески се опитват да избягат от него като дявол от тамян? Ами, много просто. Защото нито криза за провизии, нито шлепове, приватизации под масата, обръчи от фирми, „вЕрвайте ми“, стабилност, КТБ-та, КТБ-та, стабилност до безкрайност ще са възможни, ако има не близо милион, а няколко стотин, дори няколко десетки хиляди непримирими, които не позволяват корабче да плува ала „вятър ме вее на бял кон“.

Не се научихме на гражданско общество, ала по по-страшното е, че изгледите да го направим в обозримо бъдеще са ефимерни, дори и взора на мега-гига-ултра-наивистично позитивно недоразумение на природата, каквото безсъмнено съм. Пишеше някъде из асоциалната мрежа, алегория към една българска филмова класика „Къде е Търговският регистър, че техните го търсят да го бият?“.

Толкова е смешно, че чак сълзи ми потичат. Бахти интересните времена, в които живеем…

Статията е публикувана в сайта Биволъ.