ВОДИЦИ ИЛИ ГОЛОВОДНИЦИ?

vodici ili golovodnici

През последните години така нареченото „ледено хоро“ на Йордановден, на което китният възрожденски град Калофер претендира да е поставил началото, се превърна в един от многобройните поводи за крамоли между нихилисти, обикновени, здравомислещи родолюбци и блъскащи се в гърдите патриотари. Аз пък не можах да си отговоря на няколко въпроса, които бих задал към всяка една от все по-яростно войнстващите фракции. Затова бих си позволил да ги задам тук, пък дано поне на един от тях си отговоря, че нещо ми писна от кресчендото.

Добре, не ви харесва, че някакви хора, повечето от които загрели здравата със спиртни напитки, са се прегърнали и играят нестройно хоро по реките из цяла България, обезателно развявайки националния флаг. Няма нищо лошо в това, имате право на мнение, разбира се, но защо е цялата тази истерия? Всеки е влязъл в реката по собствено желание, никой не го е карал. Ако пострада, ще пострада лично. Не е като тричането на кучета и нападението над друга държава, нали така? Позицията, която претендирате да изразявате, е цивилизационна, ама хич не е, ще ме прощавате. Цивилизованото поведение изисква уважение към личното пространство на другите, стига те да не нарушават законите и правилата. Другото е въпрос на морален и ментален избор. Е, къде пише, че е забранено да подскачаш из реки и потоци посред зима? Да, медиите са дразнещи с безбройните си репортажи от подобни събития и навярно много от участниците в тях се включват точно, за да ги „дават по телевизора“, но това не променя фактите. „По телевизора“ има и пет-шест канала с чалгарии, но не си ги пускам и всичко е наред. Едва ли някому е нужно да се надпреварваме да си обясняваме каква простотия е леденото хоро, щом не пречи на никого. Поне аз така мисля, но не казвам, че давам меродавни отговори…

Както винаги, от цялата параноидна дивотия най-много страдат здравомислещите българи, които не отричат българщината в името на разни „филии“ и „фобии“, а просто не са съгласни с лашкането на махалото на Фуко от „осанна“ до „разпни го“. И за тях (надявам се, нас) се питам защо толкова си траем? Става като в оная поговорка с умните и умуването и лудуването на лудите. Наистина ми се струва, че е нужен силен граждански отпор срещу медийната манипулация, стремяща се да нагнети крещяща българщина ала „и ний сме дали нещо на светЪТ“. Само за сведение от местни източници. Леденото хоро в Калофер не е никаква изконна традиция. То датира от втората половина на миналия век и няма нищо общо с обичаите по Водици, които народът ни е празнувал преди векове. С други думи, хич не е изконно. Но медийната истерия приобщава все повече хора към нещо, което на практика няма нищо общо със съобщността, а просто е поредният вентил, който да изпуска парата. За да не мислим колко сме неадекватни като държава в съвремието ни, а да крещим с пълно гърло колко юначни предци имаме. Ако здравият разум не спре тези тенденции, и в едната, и в другата посока, до век-два от нас ще останат само видеозаписите на конгресите на ЦК на БКП, снимки на режещия лентички Бойко и селфита на йордановденски хороиграчи. Никой наш сънародник във фертилна възраст няма да се върне в България, за да прави деца и да създава принаден продукт, защото някой вее пряпореца. Това не е лошо, напротив, ама трябва и поне с едни винетки да можеш да се оправиш за три кабинета премиерстване.

Но, безспорно, най-неадекватни, шумни и за съжаление събиращи светлината на прожекторите, отново са патриотарите. Нито в българската традиция, нито в християнската такава показността е на почит. Нищо лошо. Решили сте да се позабавлявате, да хапнете, да пийнете и да се бухнете в реката, вярвайки, че това ще ви донесе здраве. Между другото носи. Моржувам от трийсетина години и мога да го твърдя от първо лице единствено число, но не ми е за това приказката. Айде, за медиите добре. Ясно е, че търсят евтина сензация и вие сте им апетитна хапка за отклоняване на вниманието, ама защо ви е всичкото това заливане на социални мрежи, профили, форуми, каквото се сетиш със селфита? Пречистването, пожеланията за здраве на Водици, не са ли дело лично? За какво точно парадирате? Пред кого? Ако наистина сте вярващи, нали Бог виждал всичко? Снимате се за по-сигурно ли? Яко бие на лицемерие, но всеки знае за себе си…

Статията е публикувана в сайта Биволъ.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

 

Хеакъл от Диви дол

Heracles divi dol half covер small
Много смях и 12 илюстрации са събрани между кориците на "Херакъл от Диви дол" - новата четвъртата част от поредицата "Северозападен романь".

ПРОЧЕТЕТЕ ПОВЕЧЕ

Читатели за Иваил

“На средата на „Иваил цар“ съм и с удоволствие чета книгата. Много ми харесва как Стоян е изградил образа на Ивайло – толкова противоречив и интересен. Много майсторски е пресъздал и действителността от онази епоха. Несигурността, която са усещали хората по нашите земи.Романът е изключително увлекателен, има съспенс, чете се с удоволствие.”,
Багряна Попвасилева-Беланже, доктор на филологическите науки, Сорбоната

ВИЖТЕ ОЩЕ
 

Промоции

romani torlaka

 

  •     Ако още не сте прочели Северозападната трилогия ("Северозападен романь", "Автономията????" и "Май ше ни бъде..."), може да си я поръчате в пакет трите книги за 40 лв. вместо за 43 лв. Така цялата Северозападна поредица (трилогията + "Херакъл от Диви дол") става 55 лв. вместо 58 лв.
  •     Шестте книги: Северозападната поредица плюс двете части на "Иваил цар" може да вземете за 80 лв. вместо за 88 лв.

     ПОРЪЧАЙТЕ ТУК

Публицистика

Будете и бъдете!

buditeli pero

Денят на будителите е празник като всяко честване. В природата на човека е заложено да приема определени неща, придобивки, достижения като даденост. Дори в рамките само на едно поколение.

Ето, например, да вземем чисто битиен пример. Колко от нас не се дразнят, когато загубят обхват на телефона си? Или интернетът им изчезне за десетина минути? Или пък, не дай си Боже, да спре токът… Всички тези неща ги притежаваме от най-много няколко десетилетия. На пръв поглед те са се превърнали в нещо органично свързано с кажи-речи всеки човек в така наречения модерен свят. Ако се абстрахираме от това да ровим из Клюкарника, да си плащаме сметките през нета или да си осигурим светлина само с едно щракване на електрическия ключ, бихме осъзнали, че и преди тия “блага” на цивилизацията пак е имало хора, които са живели, мислели, работели, мразели, обичали, умирали… Тоест, без някои неща, независимо дали придобивки или достижения, може и да се оцелява, макар и липсата им да се приема като назадничавост.

Прочети още...

В медиите

Историята е „леката жена на науките“, но романът „Иваил цар“ стъпва на историческите извори

Интервю с Торлака и с коректора на романа д-р София Мицова от Югозападния университет

torlaka blagoevgrad

"Стилът на автора е уникален. Той не се старае да постигне онези норми, които са известни на белетристиката. Това е "мъжки" роман, но и жените могат да открият зад мъжката сила препратки към истинската чувствителност на силния пол" -  д-р Мицова.
Може да чуете интервюто с автора и коректора на книгата тук.

 

Снимки

ot-chitateli-013.jpg
 

По телевизора

Sample video

Торлака у БНТ

Читателите за Северозападната трилогия

"Истински, български, хем смешни, хем дълбоко проникновени книги пише Стоян. Не съм от Северозапада, но изобщо не ми попречи да се забавлявам и да се наслаждавам на текста! Дори ми беше интересно, че срещнах уникални думи. Така обогатих познанията си за българските диалекти, по един чудесен, забавен начин! И историите са поднесени толкова интересно, завлададяващо, че се четат с удоволствие!" - 

Мария Панчева

ВИЖТЕ ОЩЕ

Северозападен речник

Фейсбук

Loading ...