ГЕРГАНКЕ, ГЕРГАНКЕ, ГЕРГАНКЕ МАЯ!

Драги сънародници, явно понякога оставам неразбран от разни умни и красиви, въпреки че по-голямата част от вас са на моя страна. В това няма никакво съмнение. Защото аз съм прост и вие сте прости.

Но, въпреки стабилността, въпреки това, че когато усетихме накъде духа вятъра и че няма друг начин, подкрепихме Кьовеши за европейски прокурор, макар и гащите ни да треперят какво ще се случи, ако ни подпука за това как тълкуваме правовия ред, една мъничка част от българите продължават да упорстват и да не са прости. Затова и аз, както би направил всеки генерал, доктор на науките от телоохранитело-пожарникарско-мутренски тип, искам да им обясня някои неща.

В България никога не е имало повече демократичност, отколкото в момента. На първо място имаме свобода на придвижване. За да не съм голословен, нека ви дам конкретен пример. Само за две петилетки, откакто аз управлявам държавата към два милиона човека се придвижиха кой на запад, кой още по на запад.

На второ място имаме свобода на личността. Айде, кажете ми ако можете, коя личност влезе в затвора? Под „личност“ имам предвид особа към която са насочени прожекторите на общественото и медийно внимание, а не някакви си там кокошкари, дето ги вкарваме по затворите, за да пълним статистиките за разкриваемост на престъпления. Кажете де! Мълчите! Защото не ви стиска да признаете истината. Нямаме нито един, ама нито един субект от горните етажи на властта или от обкръжението й, който да е зад решетките. Независимо колко сериозно е сгазил лука. И това ако не е свобода, здраве му кажи!

Не е ли свобода, когато всеки материално осигурен човек с правилни контакти тук и там може да си построи лифт, хотел, да изреже гора в защитена зона или да унищожи дюни и да ги циментира, без никой да му се меси? Напротив, мисля, че е свобода в най-чист вид. Още повече, че нашето стабилно управление позволява като бонус на подобни безспорно изявени личности от хайлайфа да си строят тераси, барбекюта, къщи за гости… абе, каквото си поискат…, без да им се налага да минават през разни тромави административни процедури, които сме запазили специално за лошия човешки материал.

Нямало свобода на словото. Айде, бе! Не е ли свобода на словото да се изтъпанчи правосъдният ти министър пред камерите и да наприказва куп неадекватни кретении, инспектирайки система, която му е толкова позната, колкото на махленски пастир – кондензацията на Бозе – Айнщайн? Не е ли свобода на словото туристическият ти министър да засипе клетата общественост с логорея, обяснявайки, че едва ли не ретроградният Меркурий е виновен за това, че на никого не му се стъпва на бетонолайноморието?

Има свобода и още как! Хората в белите държави му викат „американска мечта“, но завистливото народонаселение пренебрежително ги нарича „калинки“. Хора, издигнали се от нищото и с пот, сълзи и… други неща… Стигнали до върховете на властта във всички сфери. Само няколко примера ще дам. Физкултурникът, дето ми е сив кардинал, а преди/сега ми беше/е дясната ръка. Медийният магнат, олигарх и парламентарист, дето за миг беше и шеф на ДАНС. Жената, чиято цялостна изначална същност, излъчваща откровена липса на интелигентност, не й попречи да бъде председател на Народното събрание и да се кандидатира за президент. Североизточната компания, дето газифицира държавата ни, ама не плаща и една стотинка данъци. Хазартните ни тартори, които правят съвсем същото. И още, и още. Само помислете по местните структури, по общини, градове, села и паланки каква свобода съм дал!

И, ако това не ви е достатъчно, какво ще кажете за Галето Георгиева? Че къде другаде има такъв плурализъм? Да завършиш с три и осемдесет и девет не знам си какъв забутан филиал на икономически университет, фалирал с гръм и трясък, и да станеш част от СЕМейството на СЕМкаджиите, дето само им дай да се правят на ония трите мъдри японски маймуни, дето едната си положила длан върху устата, другата си захлупила очите, а третата си запушила ушите. С адски мъки да вземеш бакалавърска диплома и да се издигнеш до член на Съвета за електронни медии. Повече свобода от това, здраве му кажи! Даже Максимин Тракиеца и другите войнишки императори не могат да се похвалят с подобен кариерен скок. Те поне са имали някакви качества, за да стигнат до поста, който са заемали. При нас обаче има свобода, стабилност и видими резултати, другото не е важно.

Толкова сме свободни, че дори и 12-годишните имат достъп до всички данни на народонаселението, защото са по-бели хакери и от най-белите в НАП и могат да си джиткат из системата, все едно са в порносайт. Какво има да си крием кирливите ризи, нали сме синове на племе славно!?

Liberté, égalite, fraternité!

---

Статията е публикувана в сайта Биволъ.