БАЦЕ И „ХЕМУС“ – СКАЧЕНИТЕ СЪДОВЕ НА НОВИЯ ТАТОВИЗЪМ

boiko hemus

Значи, ако не искаме магистрала „Хемус“, да не избираме Пожарникаря-слънце. Искаме да го направим, ама нямаме желание. И без него сме си кретали като скотове в Мизия, свикнали сме, и сега можем да го правим. Тук, където Верегава остава на няколко румба северно от стрелката на усвоителния компас, нямаме проблеми да си решаваме битийните нужди сами. Не заради друго, просто така сме научени с любезното съдействие на централната власт.

Бойко Борисов хубаво спира микрофони на журналисти, когато му идват високи гости, с които си фамилиарничи както Софи Маринова с всеки представител на мъжката рода на поредния си съпруг. Добре и организира всички строежи на магистрали южно от Стара планина, ама точно с какво плаши варненци и, респективно, всички жители на Северна България, че не ми е ясно?

Тоя (извинявам се за пошлия начин на изразяване) полуграмотен мачо за десетина години на власт не само, че не успя да свърже два от трите най-големи града в страната с нещо, което наподобява магистрала и по този начин стана причина за стотици, ако не и хиляди смъртни случаи, но и друго. Което е по-важно. Той така и не успя да проумее, че не е той. Не, не е той. В законово уредена държава премиерът не само че не е оня, който строи магистрали. Напротив, той е изпълнител на народната воля, а не се опитва да спечели някой глас в повече, пренебрегвайки нуждите на половината й население. Не става въпрос за инфраструктура, която да ни осигури по-лесен и бърз начин да си топнем задниците в лазурните води на Бяло море или да стигнем до Слънчака, за да се порадваме на живото участие на някоя перхидролено-ботоксово-силиконова дива. Става въпрос за икономика.

В никакъв случай не искам да кажа, че Южна България заслужава по-малко внимание от Северна. Напротив. Тя така или иначе има по-сериозни „бонуси“, наслоявани поколения наред. Демографски, стратегическо положение, а и, няма какво да се лъжем, цялостен потенциал. Но! Не идва ли именно тук ролята на държавата?

Вместо да обясняваш, че едва ли не си паша, който трябва да бъде избиран отново и отново, за да създаде елементарни условия за развитие на половината си държава, не е ли по-логично и практично да предприемеш елементарни стъпки, за да промениш ситуацията? Нека се обърнем към простата математика. Борисов е дерибей вече десетина години, ако сумираме трите му мандата (от които нито един завършен докрай; поради официална причина, че му е плитко обиждалото). От София до Варна са по-малко от 550 километра. Виадукти, мостове, други ключови участъци по „Хемус“ вече са готови, далеч, преди той да докопа жезъла. Но, дори и да не бяха, това са по петдесетина километра на година.

Петдесетина километра на година, при положение, че „усвояваш“ милиарди еврофондове и ги пръскаш по тераси, къщи за „тъща ми ми е гостенин“, тангенти, които ремонтираш през ден, не са толкова много, нали? Особено, ако трябва да влееш свежа кръв и да осигуриш елементарни условия за развитие на една огромна част от държавата си, която от десетилетия е изоставена на произвола на съдбата.

Оня, дето му е разтривал ушите обаче, не ги е учил така. Именно той е започнал тая магистрала и ни е построил толкова неща, колкото ние дори не можем да боядисаме. Важното е да си дебелокож, да не се поддаваш на реални аргументи и да натякваш на целокупното население на Територията, че всичко зависи от теб. Та така. Ако варненци и останалата част от северобългарите искат магистрала „Хемус“, ще се наложи да гласуват за него. Мижи да те лажем. И толкова. Той и без това, когато има работа в Северна България, магистрала не използва. Има си правителствен самолет, за какво му е да включва бурканите на покрива на бронирания джип за стотици хиляди евро?

---

Статията е публикувана в сайта Биволъ.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

 

Разкази за маса

razkazi za masa frontНелепи, невъзпитани и неподредени. Безмилостно смешни и баснословно шантави. Такива са разказите за маса.

Иска ви се да сте там? Сред цигарения дим, зад зацапаните прозорци, които кънтят от смях, наздравици и препирни?

Торлака ви е запазил място. Придърпайте си стол, сипете си едно пиенье по ваш избор и разгръщайте смело!

.

Читатели за Иваил

“На средата на „Иваил цар“ съм и с удоволствие чета книгата. Много ми харесва как Стоян е изградил образа на Ивайло – толкова противоречив и интересен. Много майсторски е пресъздал и действителността от онази епоха. Несигурността, която са усещали хората по нашите земи.Романът е изключително увлекателен, има съспенс, чете се с удоволствие.”,
Багряна Попвасилева-Беланже, доктор на филологическите науки, Сорбоната

ВИЖТЕ ОЩЕ
 

Промоции

rm 9books

ПРИМОЦЕА

- Северозападната поредица ("Северозападен романь", "Автономията????", "Май ше ни бъде...", "Херакъл от Диви дол", "Разкази за маса") можете да вземете за 77 лв. вместо 83 лв.

- При покупка на всичките 10 книги (Северозападната поредица плюс двете части на "Иваил цар", плюс "Хазарт", "101 текста на Торлака за Биволъ" и "Аз, ваксинаторът"), те ще ви струват 155 вместо 168 лв. 

Публицистика

ЗА ЧЪК НОРИС И АВТОМАГИСТРАЛА „ХЕМУС“

boiko magistrala

В тази седмица, в която автентичното БКП, което хем няма нищо общо с БКП, хем е „столетница“, заяви готовност да търси реванш от управлявалото в продължение на единайсет години БКП, определено от Любен Дилов-син като „класическа народна партия“, ми остана време да се посмея и на друго. Прочетох един виц. Значи, на Чък Норис му станало скучно и измислил машина на времето, за да се поразнообрази. Прехвърлил се в 2756-а година (примерно), а, оставете другото, и успял да се върне в наши дни. Всички го питали какво е видял, но един от въпросите се откроява. „А автомагистрала „Хемус“ завършена ли е вече?“. Разбира се, въпросът е риторичен и е кулминацията на вица. И има защо.

Надали има човек, на когото не му е втръснало от гръмките приказки на управляващите (не само на БКП-ГЕРБ, а на всички от 1974-а насам) как автомагистрала „Хемус“ ще е готова ей сега. Утре. Догодина. Тая петилетка. И все така. До 2024 година ще стане половин век.

Прочети още...

В медиите

„Моят човек“ писател – Стоян Николов – Торлака

269136200 4691094374273339 2016389572412586466 n

"Торлака е интересна и вълнуваща личност. Познанството с него и книгите му дава вълнуващи преживявания и знания, но има и негативи. На първо място за четящите – на всяка страница би следвало да има червена точка, така че не давайте тези издания на деца под 16 годишна възраст! За тези, които смятат да сядат на маса с него, трябва да знаят, че такова деяние е препоръчително само за тези, пълнолетни и способни да носят лична отговорност граждани, покрили критериите за напреднали по българския банкетен стандарт.

С други думи – трябва да можете да изпиете поне едно кило северозападна скоросмъртница, без да проявявате признаци на видимо пиянство, като за такива не се броят задиряне на жени, предизвикване и/или участие в батални сцени, а заспиване на масата, нарушения в двигателния и говорния апарат, както и по-тежки реакции на организма, които силата и количеството на алкохола може да провокират и да се озовете в Токсикологията. Ракията е безцветна и на вид е досущ като вода. Пие се в голяма чаша, като в друга такава се сипва истинска вода, от която се отпива след глътката огнена течност, за да погаси избухващия в устно-стомашната лигавица пожар. Накрая пиенето на вода изгубва значение, защото просто не можеш нито да различиш едната и другата напитка, нито да запомниш разположението на чашите..."

Вижте цялата статия на Видин Сукарев за сайта Media Cafe в ТУК.

 

Снимки

svetlana-makedonska-heracal-nepublikuvana.jpg
 

По телевизора

Sample video

Торлака у БНТ

Читателите за Северозападната трилогия

"Истински, български, хем смешни, хем дълбоко проникновени книги пише Стоян. Не съм от Северозапада, но изобщо не ми попречи да се забавлявам и да се наслаждавам на текста! Дори ми беше интересно, че срещнах уникални думи. Така обогатих познанията си за българските диалекти, по един чудесен, забавен начин! И историите са поднесени толкова интересно, завлададяващо, че се четат с удоволствие!" - 

Мария Панчева

ВИЖТЕ ОЩЕ

Северозападен речник

Фейсбук

Loading ...