НЯКАКВИ СИ ПЕТДЕСЕТ И ПЕТ МИЛИОНА…

–          Шефе, извинявай, че така направо питам, ама не беше ли малко неразумно точно сега де се дават петдесет и пет милиона за нов правителствен самолет?

–          Росене, гледай си министерството и не се меси там, където не ти е работа. Имал съм излишък, дал съм, к‘во толкова е станало?

–          Не, не, не ме разбирай погрешно. Аз приветствам решението ти с две ръце, ама хората…

–          К‘во хората?

–          Хората роптаят. Социалните мрежи са пълни със саркастични подигравки и възмутени гневни коментари. Струва ми се, че трябваше да го отложим и да го пробутаме някак по-незабелязано…

–          Уф, не, че съм длъжен да ти давам обяснения, ама помисли малко с тая глава бе, колега! Какъв по-удобен момент да пробуташ каквото и да било от оставянето на един областен град без вода? Как да предвидя, че хората и това ще приемат с апатия и рехави протести? И то не кои да е хора, а перничани, дето им се носи славата на много корави и свирепи.

–          Кой знае, може пък народът да е много доволен от просперитета, стабилността, повишаването на доходите, инфраструктурата, тунелите, чуждестранните инвестиции…

–          Росене, Росене, свободно, свободно, момче! Сами сме си, тука няма медии, нито потенциален електорат. Не е нужно да ми излизаш с моите опорки. Дето се вика „на краставичар краставици да продаваш“.

–          Да де, ама все пак можеше малко по-тайничко някак…

–          Роско, имаш да учиш още много в политиката, мойто момче. Но пък имаш и късмет да попаднеш в обкръжението на истински държавник, за да попиеш безценен опит, който в никакви книги няма да прочетеш…

–          Да, да, тъй вярно, господин премиер! Съжалявам и вземам думите си назад. Да ви целуна ли ръка първо или направо да се махам?

–          Не бързай, Роско. Днеска съм в добро настроение, все пак коледно-новогодишни празници са, почакай малко да ти разясня някои основни положения. На първо място, за да управляваш един народ и да усвояваш средствата му ефективно, трябва да го познаваш. С простите трябва да си прост, а тия, дето се правят на сложни и много знаят да плямпат, или да им намериш някъде топло местенце, или да ги игнорираш. Чак тогава, ако видиш, че не става така, обръщаш дебелото на тоягата. Но, да се върна към мисълта си. Изборите минаха ли, Роско?

–          Да, да! Категорична победа за политическа партия ГЕРБ! Спечелихме много от крепостите, цитаделите бих посмял да кажа, на противниците си, наложихме нови лица, ще работим за просперитета…

–          Нали ти казах да оставиш опорките за пред камерите, а да не ми ги пробутваш на мене, мойто момче? Мисълта ми е съвсем друга. Изборите минаха. Бихме ги, това е ясно. Но важното е, че изборите минаха, опозицията, доколкото изобщо я има, хем е извън Народното събрание, хем е извън местната власт. Така че ние можем да си приказваме колкото искаме за излишък, пък външният дълг нека си расте, на кого му пука? Глас в пустиня. Така че, когато изборите минат и ти се закрепиш в управлението, можеш да си позволиш и някоя глезотийка. Заслужил си си го. Да не мислиш, че до следващите избори някой ще помни тия 55 000 000? Та, ние живеем в динамичен свят и всеки ден се случват къде-къде по-големи поразии, със или без наше участие. Отпусни се и дишай спокойно, Роско!

–          Абе, мен и друго ме притеснява… Ония с винкелите не си поплюват. Като почнат да миришат на караванен пътуващ музикант и плъзнат епидемиите от хепатит, нищо чудно да се разсърдят истински…

–          Всичко е под контрол, давай го по-ведро! Преди три-четири години им казахме, че ще им ремонтираме язовира за близо два пъти по-малко пари, отколкото ще излезе новото ни аеропланче, те повярваха. Сега, верно, в момента някои протестират, ама нали виждаш, че вземаме мерки? Молебен за дъжд ще се прави, чакаме пролетта, спешно пак ще ремонтираме „Студена“, приказваме за разни води от разни пещери, та да настроим енергията срещу еколозите, които не искат да се разрушава спелеоложката флора и фауна… Дребни неща, ама е важно всеки държавник да знае как да борави с тях.

–          Ама, ако все пак наистина се ядосат… Областен град е, близо до София, половината работят тук, не е шега работа…

–          Ако се стигне до такъв развой, в което лично много се съмнявам, ще трябва да жертвам Нено. Той и без това се наигра с какви ли не простотии, та почва малко да ме дразни, макар че пък ми е ценен. Покрай него се прокарват едни проекти, много важни за ключови за българския преход хора. Пък в краен случай, ще си имаме нов самолет, качваме се на него и накъдето ни видят очите, та не перничани, цяла България, ако ще да се надига да руши стабилността и просперитета! А сега си свободен, Роско. Имам малко работа, а и не бива да ти давам повече информация наведнъж, че в главата ти ще стане пълна каша.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

 

Разкази за маса

razkazi za masa frontНелепи, невъзпитани и неподредени. Безмилостно смешни и баснословно шантави. Такива са разказите за маса.

Иска ви се да сте там? Сред цигарения дим, зад зацапаните прозорци, които кънтят от смях, наздравици и препирни?

Торлака ви е запазил място. Придърпайте си стол, сипете си едно пиенье по ваш избор и разгръщайте смело!

.

Читатели за Иваил

“На средата на „Иваил цар“ съм и с удоволствие чета книгата. Много ми харесва как Стоян е изградил образа на Ивайло – толкова противоречив и интересен. Много майсторски е пресъздал и действителността от онази епоха. Несигурността, която са усещали хората по нашите земи.Романът е изключително увлекателен, има съспенс, чете се с удоволствие.”,
Багряна Попвасилева-Беланже, доктор на филологическите науки, Сорбоната

ВИЖТЕ ОЩЕ
 

Промоции

rm 9books

ПРИМОЦЕА

- Северозападната поредица ("Северозападен романь", "Автономията????", "Май ше ни бъде...", "Херакъл от Диви дол", "Разкази за маса") можете да вземете за 77 лв. вместо 83 лв.

- При покупка на всичките 10 книги (Северозападната поредица плюс двете части на "Иваил цар", плюс "Хазарт", "101 текста на Торлака за Биволъ" и "Аз, ваксинаторът"), те ще ви струват 155 вместо 168 лв. 

Публицистика

ЗА ЧЪК НОРИС И АВТОМАГИСТРАЛА „ХЕМУС“

boiko magistrala

В тази седмица, в която автентичното БКП, което хем няма нищо общо с БКП, хем е „столетница“, заяви готовност да търси реванш от управлявалото в продължение на единайсет години БКП, определено от Любен Дилов-син като „класическа народна партия“, ми остана време да се посмея и на друго. Прочетох един виц. Значи, на Чък Норис му станало скучно и измислил машина на времето, за да се поразнообрази. Прехвърлил се в 2756-а година (примерно), а, оставете другото, и успял да се върне в наши дни. Всички го питали какво е видял, но един от въпросите се откроява. „А автомагистрала „Хемус“ завършена ли е вече?“. Разбира се, въпросът е риторичен и е кулминацията на вица. И има защо.

Надали има човек, на когото не му е втръснало от гръмките приказки на управляващите (не само на БКП-ГЕРБ, а на всички от 1974-а насам) как автомагистрала „Хемус“ ще е готова ей сега. Утре. Догодина. Тая петилетка. И все така. До 2024 година ще стане половин век.

Прочети още...

В медиите

„Моят човек“ писател – Стоян Николов – Торлака

269136200 4691094374273339 2016389572412586466 n

"Торлака е интересна и вълнуваща личност. Познанството с него и книгите му дава вълнуващи преживявания и знания, но има и негативи. На първо място за четящите – на всяка страница би следвало да има червена точка, така че не давайте тези издания на деца под 16 годишна възраст! За тези, които смятат да сядат на маса с него, трябва да знаят, че такова деяние е препоръчително само за тези, пълнолетни и способни да носят лична отговорност граждани, покрили критериите за напреднали по българския банкетен стандарт.

С други думи – трябва да можете да изпиете поне едно кило северозападна скоросмъртница, без да проявявате признаци на видимо пиянство, като за такива не се броят задиряне на жени, предизвикване и/или участие в батални сцени, а заспиване на масата, нарушения в двигателния и говорния апарат, както и по-тежки реакции на организма, които силата и количеството на алкохола може да провокират и да се озовете в Токсикологията. Ракията е безцветна и на вид е досущ като вода. Пие се в голяма чаша, като в друга такава се сипва истинска вода, от която се отпива след глътката огнена течност, за да погаси избухващия в устно-стомашната лигавица пожар. Накрая пиенето на вода изгубва значение, защото просто не можеш нито да различиш едната и другата напитка, нито да запомниш разположението на чашите..."

Вижте цялата статия на Видин Сукарев за сайта Media Cafe в ТУК.

 

Снимки

petar-petrov.jpg
 

По телевизора

Sample video

Торлака у БНТ

Читателите за Северозападната трилогия

"Истински, български, хем смешни, хем дълбоко проникновени книги пише Стоян. Не съм от Северозапада, но изобщо не ми попречи да се забавлявам и да се наслаждавам на текста! Дори ми беше интересно, че срещнах уникални думи. Така обогатих познанията си за българските диалекти, по един чудесен, забавен начин! И историите са поднесени толкова интересно, завлададяващо, че се четат с удоволствие!" - 

Мария Панчева

ВИЖТЕ ОЩЕ

Северозападен речник

Фейсбук

Loading ...