(ОЩЕ) СЕДЕМ ГОДИНИ СЛЕПОТА

Досега за ГешеФТа знаем със сигурност три неща:

– Милиционер по образование и светоусещане, който не е привърженик на разделението на властите;

– Успя чинно да устои на безпрецедентен граждански натиск и тоновете недвузначни доказателства, за да покрие всичката помия около БоЕко, Шиши и милиардите, дето дарителската кампания “Българската преклонена главица” връчи щедро по делото за КТБ;

– Устоя и на друг “безпрецедентен политически натиск” от партия, която не е представена парламентарно. Всъщност, натискът съвсем не беше политически, а в основата му стояха независими неправителствени и професионални организации и шепата останали на територията свободомислещи граждани с критични позиции. Устоя, с единствената цел да се тропне в сталинското кресло на Цацронко с възможно най-самодоволната физиономия и най-неприкритите заплахи срещу всички, които не “мислят” в унисон с УКВ-вълните на промития му мозък.

По всичко личи, че мандатът на новия главен прокурор ще започне обещаващо, въпреки популисткия опит на президента на Републиката да даде още един шанс на членовете на Висшия съдебен съвет да покажат поне малко морал и да си спомнят каква е причината да се полагат разни клетви и да се ценят високо етичните качества на магистратите. Глас в пустиня. Имаме си нов главен прокурор и толкова.

Без да имам каквито и да било претенции да съм сведущ в юридическата наука, мога да претендирам, че ми е останал достатъчно здрав разум, за да недоумявам как така човек, който не спазва елементарни правила на правото може да се окаже не само най-достойният, но и единствен кандидат за главен прокурор на суверенна държава. Освен горепосочените медийни заявления против изрично застъпения в Конституцията принцип за разделението на властите и старателното замазване на следите по делото на КТБ, ГешеФТ доказа още (поне) няколко пъти, че най-високият пост, който би заемал, ако законите се спазваха стриктно, би бил шериф на Хамптън, окръг Калхун, щата Арканзас. И то най-малко преди век и половина, в доброто старо време, така умело възпято от Джон Форд, Серджо Леоне и Хауърд Хоукс.

Кой друг, освен самозабравил се дерибей от затънтена дълбока провинция ще държи кметицата на софийския район „Младост“, имащ население почти колкото столицата на Арканзас Литъл рок, окована на улицата за назидание на всички непослушни? Възможно ли е даже и да допуснем, че заместник главен прокурор с (тогава все още пазени в дълбока тайна) апетити за върховната длъжност в държава от ЕС може да си позволи да плямпа като квартална клюкарка пред услужливите медии, мятайки абсолютно недоказани и нямащи отношение по казуса обвинения за нощния живот на Иванчева?

Или пък в прав текст да предупреждава малкото дръзнали да задават неудобни въпроси и да правят „неправилни“ умозаключения, че не е добре за тях да постъпват така? Тоест, щедро да обещава, че и до 160-о място по свобода на словото да стигнем, важното е всички да са наясно, че главният прокурор, макар и бъдещ, е недосегаем и ще коли и беси както си пожелае през следващите седем години.

Който си кротува и чака с трепет мафиотското менте на Темида да не стовари меча си отгоре му, добре. Виж, за неудобните медии, гражданите, които задават прекалено много въпроси, искащите реално правосъдие и еднакъв аршин, ГешеФТа вече ясно показа, че е приготвил своята задружна агитка от футболни ултраси, обитатели на гетата и други бухалки с разнообразно криминално минало. За тях той е радост, за тях той е самият символ на законността на територията. А, ние, будалите, които си въобразяваме, че без лустрация и промени в Конституцията ще се промени каквото и да било, си имаме вятърна мелница, която да нападаме храбро още седем години, нали така?

---

Статията е публикувана в Биволъ.