ЗАД ОГРАДАТА

–          Ей, братчед! Братчед! – някой викаше под прозореца ми.

–          Т‘ва ше да е само Ради… – надигнах се от леглото с пъшкане. С годините и някое кило качих, а и покрай натовареното си ежедневие не ми остава много време за спорт, ама така е, когато даваш всичко за ползу роду… ъъъ, Родину. Докато сляза и отворя, стана утре. За пореден път се замислих за какво ми е толкова голяма къща, но поне е престижно. – Здрасти, братчед. Как си, к‘во си, що си?

–          Здрасти, братчед – пое протегнатата ми десница той. Още беше здрав като бик. Е, все пак беше и десетина години по-млад от мене. – Караме я криво-ляво. Ти?

–          Същото – сопнах се и пуснах десницата му. – Айде, влизай да седнем и карай направо, че имам да инспектирам три тангенти и четири отсечки магистрали.

–          Не, не и аз бързам, няма да влизам. Ама ше карам направо – братчедът ме изгледа право у очи. Като малък не смееше да го прави. – Айде кажи ми как може да се изцепиш по телевизора, пред цяла България, че си ме бил като тъпан, а сега не поддържаме ник‘ви отношения? Ти к‘во, издигна се и забрави откъде си тръгнал? Ше се отричаш от родата си, така ли? Та ние се возиме заедно насам-натам, цела махала държиме заедно, къща до къща, да де, къщи до къщи… Излагаш се, а и мене излагаш пред хората, казвам ти!

–          Братчед, виж сега… – тука требваше малко дипломация, щото Ради беше сериозен, а не е нужно да се изпокараме. Знае прекалено много, пък ми е братовчед, не идва да го поръчвам мокро. – Айде да влезем и да седнеме да ти обясня как стоят нещата.

–          Не! – сопна се той. Все повече се разпалваше. – Никъде няма да влизам! К‘вото имаш да обясняваш, обяснявай ми го тука!

–          Твоя воля – идеше ми да го подкарам с маваши герита чак до неговия имот, който всъщност е мой, а не негов, но верно си требваше дипломация в случая. А каратето ме е научило не само на маваши герита, а и на дисциплина. – Не съм излъгал за боя, нали така?

–          Да, биеше ме като малък, ама аз бех десетина годишен, а ти вече беше завършил училище – изрепчи се той. – Айде да се пробваме сега, а? А другото! К‘во, сега не поддържаме ник‘ви контакти, така ли?

–          Момченце, чуй не сега! – забравих и за дисциплина, и за дипломация и го оттласнах в гърдите така, че с усилие запази равновесие. – Ти където не ти е работа нема да се бъркаш! К‘во искаш? Да призная тия всичките къщи какво са и що са ли? Искаш ли да живееш на улицата, щото аз все някак ще се оправя да намеря някоя керемидка за подслон, та даже и да е в Барселона! Разправям, че съм те бил, че за да се правя на големата работа. И други съм бил, даже и с гранатомет съм ги разпердушинвал. Казвам го, за да отклоня вниманието на хората от писанията на тия, дето ровят из имотните регистри, снимат с дронове и какво ли не правят, за да ни разбият семейната идилия!

–          Уф, не се бех замислял за тва, братчед – Ради сведе глава угрижено. Резко беше спаднал гумите. – Е, аз да взема да си вървя, че работа ме чака…

–          Ти откога работиш, бе?

–          Не… Там… По двора…

–          Заминавай! И повече не ми се прави на мъж, да не стане като т‘ва, дето разказвах по телевизора!

–          Добре, братчед – гърбината на братчеда Ради вече се отдалечаваше. – И успех в инспектирането на магистралите и тангенсите ли та, к‘во беше…

–          Тангенти! – побеснях вече. – Колко имоти ти накупих, не вземеш една книга да прочетеш! До коя страница си на „Винету“, дето ти я дадох преди година.

–          Не знам – гласът му вече заглъхваше в далечината. Голем имот, големо нещо. – Май на трийсе и седма.

–          От утре почваш да четеш минимум по пет страници на ден.

–          Много бе, братчед – спря се той и се извърна. Физиономията му беше трогателно умилителна. – Добре, по три, айде, от мене да мине. Айде, чао, Ради!

–          Чао, баце!

---

Статията е публикувана в сайта Биволъ.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

 

ХАЗАРТ

Hazzard cover front smallРисков играч ли сте? Позната ли ви е тръпката от очакването на развоя на срещата след направения залог? Дори и най-сигурната прогноза крие доза риск и именно това е най-вълнуващото.

Читатели за Иваил

“На средата на „Иваил цар“ съм и с удоволствие чета книгата. Много ми харесва как Стоян е изградил образа на Ивайло – толкова противоречив и интересен. Много майсторски е пресъздал и действителността от онази епоха. Несигурността, която са усещали хората по нашите земи.Романът е изключително увлекателен, има съспенс, чете се с удоволствие.”,
Багряна Попвасилева-Беланже, доктор на филологическите науки, Сорбоната

ВИЖТЕ ОЩЕ
 

Промоции

rm 9books

ПРИМОЦЕА

- Северозападната поредица ("Северозападен романь", "Автономията????", "Май ше ни бъде...", "Херакъл от Диви дол", "Разкази за маса") може да вземете за 68 лв. вместо 74 лв.

- При покупка на всичките 9 книги (Северозападната поредица плюс двете части на "Иваил цар", плюс "Хазарт", плюс "101 текста на Торлака за Биволъ"), те ще ви струват 123 вместо 134 лв. 

Публицистика

ЗА ЧЪК НОРИС И АВТОМАГИСТРАЛА „ХЕМУС“

boiko magistrala

В тази седмица, в която автентичното БКП, което хем няма нищо общо с БКП, хем е „столетница“, заяви готовност да търси реванш от управлявалото в продължение на единайсет години БКП, определено от Любен Дилов-син като „класическа народна партия“, ми остана време да се посмея и на друго. Прочетох един виц. Значи, на Чък Норис му станало скучно и измислил машина на времето, за да се поразнообрази. Прехвърлил се в 2756-а година (примерно), а, оставете другото, и успял да се върне в наши дни. Всички го питали какво е видял, но един от въпросите се откроява. „А автомагистрала „Хемус“ завършена ли е вече?“. Разбира се, въпросът е риторичен и е кулминацията на вица. И има защо.

Надали има човек, на когото не му е втръснало от гръмките приказки на управляващите (не само на БКП-ГЕРБ, а на всички от 1974-а насам) как автомагистрала „Хемус“ ще е готова ей сега. Утре. Догодина. Тая петилетка. И все така. До 2024 година ще стане половин век.

Прочети още...
 

Снимки

b-14.jpg
 

По телевизора

Sample video

Торлака у БНТ

Читателите за Северозападната трилогия

"Истински, български, хем смешни, хем дълбоко проникновени книги пише Стоян. Не съм от Северозапада, но изобщо не ми попречи да се забавлявам и да се наслаждавам на текста! Дори ми беше интересно, че срещнах уникални думи. Така обогатих познанията си за българските диалекти, по един чудесен, забавен начин! И историите са поднесени толкова интересно, завлададяващо, че се четат с удоволствие!" - 

Мария Панчева

ВИЖТЕ ОЩЕ

Северозападен речник

Фейсбук

Loading ...