PANEM ET CIRCENSES

Отивам да хлопам на портата на Краси Петтераси, че му казах по телефона… абе, имам срочно нещо да му кажа, ама трябва да е очи в очи, че вече и стените подслушват. Рекох да почна от вратата за краката, че нещо се бях изнервил. Даже панически атаки получавам напоследък, представете си на какъв стрес съм подложен.

–          Краси, притеснявам се, че народът вече не е патриотично настроен. С това купуване на самолети, продажби на български паспорти, с тия пет тераси… Май малко повечко дойде и на най-верните ни сподвижници.

–          Недей да се притесняваш, Джамбазино – Краси се изпъна на шезлонг с подсилени рамки и ми посочи с жест да се опъна до него. Трябва да призная, гледката от една от петте тераси ми помогна да се успокоя. Поне донякъде. – Няма защо. Те много хора се гневят и за твоите тлъсти заплати в Европарламента, ама мислиш ли, че има войвода, който да не е патил от подобни неща?

–          Казваш, че всичко ще мине и замине? – попитах и още повече се успокоих. Вятърът подухваше, гледката беше прекрасна, а шезлонгът ми, макар и без подсилени рамки – удобен.

–          Да, това казвам – Краси стана и отиде някъде си. Помислих, че му се пикае, но той ме изненада и се върна с две маргаритки в чаши като дубайски палми.

–          С колата съм… – поколебах се, преди да посегна към своята палма.

–          Мислиш, че някой ще те спре на пътя ли? – засмя се над тройната си гуша той и подаде чашата си за наздравица. – Мислиш, че някой ще накаже мен заради недоказаните доходи? Заради незаконното дострояване или смешните цени, на които съм купувал? Джамбазино, почва да ми се струва, че тази фамилия хич не ти отива. Загубил си рефлексите на предците си.

–          Дядо ми беше…

–          Не говоря за дядо ти – Краси ме прекъсна така грубо, както не беше правил никога досега. – Приказката ми е за теб. Не са важни нито моите тераси, продажби на паспорти, покупки на самолети, нито пък твоите тлъсти заплати в Европейския парламент, дето с нищо не си ги заслужил, ако бъдем честни. Кой хъш, кой хайдутин, кой борец за народното благо е доказвал доходите си? Революциите изискват жертви. А ние се жертваме. Ето, например аз покрай тия стресови ситуации съм свалил цели три килограма.

–          И колко си сега?

–          Сто трийсе и пет – изпъчи гърди той. – На фиданка съм вече, и то при положение, че сме в режим на великденско-гергьовденски масакри на агнешкия род.

–          Да де, ама все пак хората се бунтуват – опитах се да се върна на темата, която ме тормозеше. Отворих си месинджъра на телефона и му натикаш дисплея в самодоволното лице. – Ето, постоянно ми пишат подобни неща.

–          Вие не сте никакви патриоти! Вие сте чисто и просто родоотстъпници! Години наред съм ви вярвала и съм гласувала за вас. Сега просто искам да ви се изплюя в лицемерните физиономии! Дръжте си терасите, заплатите, имотите на българите в чужбина под възглавницата и дано да спите спокойно. В ада!

–          Виждаш ли?

–          Силно го е казала…

–          И не е само тя – отвърнах с въздишка. – Дори наши поддръжници, които са се клели в партията ни и са твърдели, че са готови да си отрежат десницата за каузата ни, вече ми пишат подобни неща. Пък и на срещи с хора по градове и села имам подобни конфузни ситуации.

–          Виж, Джамбазино – въздъхна тежко Краси, изпи си коктейла на екс и стана от подсиления си шезлонг. И аз станах, къде ще ходя, все пак води армията, трябва дисциплина тука. – Утре ще вдигнем пушилка. Ще има паради, зари, военни демонстрации. Хората това искат. Терасите, заплатите и незаконните паспорти ги забравят. Ние ли ще откриваме топлата вода? Древните римляни са го казали преди хилядолетия. Знаеш, историк съм, та мога да ти го цитирам – Panem et circenses.

–          Казваш, че ще успеем да отклоним вниманието и ще излезем сухи от водата.

–          Разбира се – покани ме той с жест да прекратя любезното си гостуване. – Турци, бежанци, радикални ислямисти, връщане на казармата Турция ни заплашва, Гърция ни заплашва, лошия Европейски съюз… За всякаква пепел и плява можем да изкараме на пангара, за да привлечем вниманието на хората и да се изкараме герои. Вземай пример. Фюрера, Орбан, Туск, Тръмп… Да не би да са живели или да живеят в колиби и всичко да им е законно? Но искреното им родолюбие винаги им е печелило народната любов. Иначе…

–          Со кротце, со благо, со малко кютек…

–          Точно така! – отвори ми портата Краси – Явно съм добър учител. Почваш да схващаш. На добър път към следващия мандат в Европейския парламент!

–          На добро прекарване на този слънчев ден на петте тераси!

---

Статията е публикувана в сайта Биволъ.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

 

ХАЗАРТ

Hazzard cover front smallРисков играч ли сте? Позната ли ви е тръпката от очакването на развоя на срещата след направения залог? Дори и най-сигурната прогноза крие доза риск и именно това е най-вълнуващото.

Читатели за Иваил

“На средата на „Иваил цар“ съм и с удоволствие чета книгата. Много ми харесва как Стоян е изградил образа на Ивайло – толкова противоречив и интересен. Много майсторски е пресъздал и действителността от онази епоха. Несигурността, която са усещали хората по нашите земи.Романът е изключително увлекателен, има съспенс, чете се с удоволствие.”,
Багряна Попвасилева-Беланже, доктор на филологическите науки, Сорбоната

ВИЖТЕ ОЩЕ
 

Промоции

rm 9books

ПРИМОЦЕА

- Северозападната поредица ("Северозападен романь", "Автономията????", "Май ше ни бъде...", "Херакъл от Диви дол", "Разкази за маса") може да вземете за 68 лв. вместо 74 лв.

- При покупка на всичките 9 книги (Северозападната поредица плюс двете части на "Иваил цар", плюс "Хазарт", плюс "101 текста на Торлака за Биволъ"), те ще ви струват 123 вместо 134 лв. 

Публицистика

ЗА ЧЪК НОРИС И АВТОМАГИСТРАЛА „ХЕМУС“

boiko magistrala

В тази седмица, в която автентичното БКП, което хем няма нищо общо с БКП, хем е „столетница“, заяви готовност да търси реванш от управлявалото в продължение на единайсет години БКП, определено от Любен Дилов-син като „класическа народна партия“, ми остана време да се посмея и на друго. Прочетох един виц. Значи, на Чък Норис му станало скучно и измислил машина на времето, за да се поразнообрази. Прехвърлил се в 2756-а година (примерно), а, оставете другото, и успял да се върне в наши дни. Всички го питали какво е видял, но един от въпросите се откроява. „А автомагистрала „Хемус“ завършена ли е вече?“. Разбира се, въпросът е риторичен и е кулминацията на вица. И има защо.

Надали има човек, на когото не му е втръснало от гръмките приказки на управляващите (не само на БКП-ГЕРБ, а на всички от 1974-а насам) как автомагистрала „Хемус“ ще е готова ей сега. Утре. Догодина. Тая петилетка. И все така. До 2024 година ще стане половин век.

Прочети още...
 

Снимки

viden-vanov.jpg
 

По телевизора

Sample video

Торлака у БНТ

Читателите за Северозападната трилогия

"Истински, български, хем смешни, хем дълбоко проникновени книги пише Стоян. Не съм от Северозапада, но изобщо не ми попречи да се забавлявам и да се наслаждавам на текста! Дори ми беше интересно, че срещнах уникални думи. Така обогатих познанията си за българските диалекти, по един чудесен, забавен начин! И историите са поднесени толкова интересно, завлададяващо, че се четат с удоволствие!" - 

Мария Панчева

ВИЖТЕ ОЩЕ

Северозападен речник

Фейсбук

Loading ...