ДАНИ КИРКАТА

Не знам защо постъпи така с мен Пожарникарят-слънце, честно ви казвам. Толкова години пълзя, правя се на припикано мушкато, слагам се, кърша си всички кокали, за да стана безгръбначно, изкачвайки се по стълбицата на властта… И накрая какво?

Точно в момента, в който съм постигнал целта си и съм изпълзял до върха на пирамидата, където дори и майка ми не би повярвала, че ще стигна, ТОЙ не ми позволи да му целуна ръката. Само с едно темане минах.

Не, не че е нищо, но все пак се почувствах страшно обиден. Всъщност, ако трябва да сме точни, „обиден“ не е точната дума. Наскърбих се. Тъжно ми стана. На чисто личностна основа.

Толкова дълго слугувах, опа, служех, вярно на няколко от партиите на Партията майка и сега какво? Пълна липса на уважение. Прав ли е Пожарникарят-слънце да ми отнеме възможността да му целуна ръка, ми кажете? Това не ми ли се полага? Защо другите безгръбначни да могат да го правят, а от мен да се дърпа? Все едно съм прокажен!

Ами, ако трябваше, да беше казал. Щях да му дам мокра кърпичка да се избърше, след като го е толкова гнус от мен. Но поне за пред камерите можеше да се направи на толерантен и да ми позволи да докосна устни до божествената му ръка. Сега, в интерес на истината, и темането не е нищо, беше проява на известна доза уважение, но друго си е да целунеш ръка на Бащицата…

Сега се чувствам раздвоен. Чудя се дали да се радвам, че ми е гласувано високото доверие да заема мястото на Цец Кацачева, или да плача сам в ъгъла заради отношението на Пожарникаря-слънце към мен. Дали наистина ме харесва и ми делегира правомощия, за да разгърна потенциала си и да се боря с лошите? Или пък просто съм поредната пионка, която трябва да си затваря широко очите за лифтове, циментирания, апартаменти, рушвети, заменки, шуробаджанащина на всички нива?

Поставете се на мое място. Все пак тъкмо започвам работа и шефът ми показва известна дистанцираност. Няма как да не се притеснявам. Той е гений, това е неоспоримо. И като всеки гений взема гениални решения. Имам предвид, че гениалните решения не са като нормалните и не следват логиката на нас, простосмъртните. Ами, ако това, че не ми позволи да му целуна ръката, означава, че съм поредната изтривалка и при първа възможност ще ме изфъцка с пълна сила? Както прави с всички, които употребява набързо и ги замята като изстискани парцали…

Искам да се обърна от високата си трибуна на правосъден министър (която, между другото, ме стряска, но ще свикна. Надявам се да имам време, де) към господин Пожарникарят-слънце и да го помоля да направим дубъл на пресконференцията по встъпването ми в длъжност, на която да ми позволи да му целуна ръка. Нека да не съм прекалено дързък, но бих предпочел да го направя коленопреклонно, за да изразя цялата гама, целият спектър на емоциите, които изпитвам към светлата му личност.

Някой би казал, че поведението ми показва тоталното разложение на разделението на властите в милата ни Родина, но скапана държава. Категорично отричам! Живеем в трудни времена, госпожи и господа. Сами виждате. Някой карат „Опел“ на трийсет години, а помещават атлетичното си тяло в хотел „Берлин“, ако и да притежават милиарди. Други нямат сили да се качат по стълбите, та си купуват апартамент на преференциални цени с асансьор, който спира направо в хола им. Трети са толкова изморени от трудова дейност, че имат нужда от джакузи на терасата си със стотици метри квадратура.

Работим здравата за народното благо. И аз съм един от най-работливите. Чух, всъщност, прочетох, че съм бил пионка. Не! Аз съм типичен представител на институциите и се трудя здраво. Даже и гъза си давам за благото на Пожарникаря-слънце. А той една ръка да не ми даде да му целуна. Плача. Със сълзи. Крокодилски.

---

Статията е публикувана в сайта Биволъ.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

 

Разкази за маса

razkazi za masa frontНелепи, невъзпитани и неподредени. Безмилостно смешни и баснословно шантави. Такива са разказите за маса.

Иска ви се да сте там? Сред цигарения дим, зад зацапаните прозорци, които кънтят от смях, наздравици и препирни?

Торлака ви е запазил място. Придърпайте си стол, сипете си едно пиенье по ваш избор и разгръщайте смело!

.

Читатели за Иваил

“На средата на „Иваил цар“ съм и с удоволствие чета книгата. Много ми харесва как Стоян е изградил образа на Ивайло – толкова противоречив и интересен. Много майсторски е пресъздал и действителността от онази епоха. Несигурността, която са усещали хората по нашите земи.Романът е изключително увлекателен, има съспенс, чете се с удоволствие.”,
Багряна Попвасилева-Беланже, доктор на филологическите науки, Сорбоната

ВИЖТЕ ОЩЕ
 

Промоции

rm 9books

ПРИМОЦЕА

- Северозападната поредица ("Северозападен романь", "Автономията????", "Май ше ни бъде...", "Херакъл от Диви дол", "Разкази за маса") можете да вземете за 77 лв. вместо 83 лв.

- При покупка на всичките 10 книги (Северозападната поредица плюс двете части на "Иваил цар", плюс "Хазарт", "101 текста на Торлака за Биволъ" и "Аз, ваксинаторът"), те ще ви струват 155 вместо 168 лв. 

Публицистика

ЗА ЧЪК НОРИС И АВТОМАГИСТРАЛА „ХЕМУС“

boiko magistrala

В тази седмица, в която автентичното БКП, което хем няма нищо общо с БКП, хем е „столетница“, заяви готовност да търси реванш от управлявалото в продължение на единайсет години БКП, определено от Любен Дилов-син като „класическа народна партия“, ми остана време да се посмея и на друго. Прочетох един виц. Значи, на Чък Норис му станало скучно и измислил машина на времето, за да се поразнообрази. Прехвърлил се в 2756-а година (примерно), а, оставете другото, и успял да се върне в наши дни. Всички го питали какво е видял, но един от въпросите се откроява. „А автомагистрала „Хемус“ завършена ли е вече?“. Разбира се, въпросът е риторичен и е кулминацията на вица. И има защо.

Надали има човек, на когото не му е втръснало от гръмките приказки на управляващите (не само на БКП-ГЕРБ, а на всички от 1974-а насам) как автомагистрала „Хемус“ ще е готова ей сега. Утре. Догодина. Тая петилетка. И все така. До 2024 година ще стане половин век.

Прочети още...

В медиите

„Моят човек“ писател – Стоян Николов – Торлака

269136200 4691094374273339 2016389572412586466 n

"Торлака е интересна и вълнуваща личност. Познанството с него и книгите му дава вълнуващи преживявания и знания, но има и негативи. На първо място за четящите – на всяка страница би следвало да има червена точка, така че не давайте тези издания на деца под 16 годишна възраст! За тези, които смятат да сядат на маса с него, трябва да знаят, че такова деяние е препоръчително само за тези, пълнолетни и способни да носят лична отговорност граждани, покрили критериите за напреднали по българския банкетен стандарт.

С други думи – трябва да можете да изпиете поне едно кило северозападна скоросмъртница, без да проявявате признаци на видимо пиянство, като за такива не се броят задиряне на жени, предизвикване и/или участие в батални сцени, а заспиване на масата, нарушения в двигателния и говорния апарат, както и по-тежки реакции на организма, които силата и количеството на алкохола може да провокират и да се озовете в Токсикологията. Ракията е безцветна и на вид е досущ като вода. Пие се в голяма чаша, като в друга такава се сипва истинска вода, от която се отпива след глътката огнена течност, за да погаси избухващия в устно-стомашната лигавица пожар. Накрая пиенето на вода изгубва значение, защото просто не можеш нито да различиш едната и другата напитка, нито да запомниш разположението на чашите..."

Вижте цялата статия на Видин Сукарев за сайта Media Cafe в ТУК.

 

Снимки

dinko-herakal.jpg
 

По телевизора

Sample video

Торлака у БНТ

Читателите за Северозападната трилогия

"Истински, български, хем смешни, хем дълбоко проникновени книги пише Стоян. Не съм от Северозапада, но изобщо не ми попречи да се забавлявам и да се наслаждавам на текста! Дори ми беше интересно, че срещнах уникални думи. Така обогатих познанията си за българските диалекти, по един чудесен, забавен начин! И историите са поднесени толкова интересно, завлададяващо, че се четат с удоволствие!" - 

Мария Панчева

ВИЖТЕ ОЩЕ

Северозападен речник

Фейсбук

Loading ...