ТЪРСЯ КАСКЕТА!

Дотегна ми от злите хорски езици и рекох като Диоген да запаля една факла и да тръгна по света. Той е търсил човека. Явно му е трябвал човек. Аз пък търся Каскета, защото ми липсва християн-социалистическа патриотична законност.

Само един от десет сред сънародниците ми одобрявал дейността на Каскета, та ми се стори несправедливо и реших да го потърся, за да го питам как е възможно. Щеше ми разбера за това ли е обиден и не се появява по медиите да разказва словоохотливо за себе си, за политическите си убеждения, за суровата си борба с битовата престъпност, за невинността на всички „едри риби“, както същите ония зли езици наричат знатните ни политически и икономически люде. Все неща, които правеше само до преди няколко месеца.

Не може да е изчезнал току-така. Вече почвам да си мисля, че държавата ни е оставена на самотек. Най-ярките ѝ личности се скриха от народа. Преди около година го направи Пеевски, като се затопли пък премиерът хукна по чукарите с джипката си да обикаля затънтени села и паланки и се върна чак през есента като хайдуците, а сега и личният ми фаворит излезе в нелегалност. Човек вече не знае на какво да се уповава в този несигурен свят. Така бяхме навикнали Каскета да ни чете морал по няколко пъти на ден от екраните, да ни казва, че „лицето“ еди кое си било заловено с двеста къса незаконна махорка, седем литра домашна ракия или щайга незаконно притежавани буркани с компот, че съм сигурен, че не ми липсва само на мен.

Ако не друго, поне имаше някакво усещане за възмездие. Подкрепяш протестиращите срещу премиера, до ден-два те е застигнала показна акция. Пускаш служителите си да викат по площадите и публично изразяваш съпричастността си към идеите им, веднага пред офисите ти са се изсипали цяла тумба агенции и какви ли не институции. Не позволяваш да се презастроява кварталът, на който си кмет, бам! Няколко часа с белезници на кръстовище на пъпа на София. Помните, имаше ред. Или си на страната на ония с властта, или отнасяш цялата справедливост на закона, независимо дали си го нарушил.

И, както си бяхме свикнали громенето на битовата престъпност да е новина номер две след жертвите на Ковида във всяка новинарска емисия, така изведнъж Каскета се изгуби от полезрението ни. Очаквахме да им даде да се разберат в Брюксел на ония критикари, той не се появи никакъв. После и у нас започна да се мярка все по-рядко, докато съвсем не се загуби.

Затова и, като един истински почитател на реда и законността, палнах факлата и тръгнах да търся Каскета. Щеше ми се да се уверя, че е добре и че мога да продължа да спя спокойно, знаейки, че съм защитен от лошите. Обаче пустата факла се оказа много упорита. Не ще и не ще да гори. Само припука няколко пъти и изгасне със свистене. Не я разбирам какво иска. С газ я поливах, с бензин, не става. Накрая смъкнах от стената една вестникарска снимка на Каскета и я подложих под факлата. Чудна работа. Букна ярко, но щом хартията изгоря, пак изгасна. За миг дори си помислих, че иска да ми каже, че сигурност и справедливост при Каскета няма да намеря, защото е просто една вестникарска звезда, но това беше чист абсурд. Само аз ли останах със здрав разум и вярвам в каскетщината?

Нищо! И без факла ще вървя по улици и сокаци и ще го търся. Защото светът има нужда от истински инструменти в ръцете на Господ, а не от разни брюкселски и венециански самозванци…

---

Статията е публикувана в сайта Биволъ.

Книгата "101 текста на Торлака за Биволъ" можете да поръчате тук.