ЕВРОПЕЙСКИТЕ МУ ПАРТНЬОРИ НЕ СА ЧАК ТАКИВА АМАТЬОРИ

Резолюцията на Европарламента за НЕсвободата е безпрецедентна, но това едва ли учудва някого в България. Ние сме си свикнали да сме първи по всичко отрицателно в ЕС – по корупция, зависимост на медиите и институциите, бедност, емиграция, смъртност, ниско качество на живот… Е, друго си е да ти формулират и кажат право куме у очи от най-високата институция на Европейския съюз, че корупцията е повсеместна, няма разделение на властите, главният прокурор е недосегаем, европейските средства се крадат, медиите са марионетки, полицията и държавата упражняват насилие спрямо журналисти и гражданско общество официални институции се използват за сплашване и наказание на бизнесмени и публични личности. Но и това чудо ще мине. Три дена яли, пили и се веселили и после всичко ще си тръгне постарому.

Или може би не? Може пък надеждите на управляващите ще бъдат опровергани чак този път? Подобно развитие на ситуацията изглежда не само все по-вероятно, но и все по-близко във времето. Предстои да разберем. Нека обаче оставим сериозните анализи и прогнози на големите умове на нашето време и да се позабавляваме на собствен гръб.

Нито килимите на Караянчева, детските, които ще раздава Сачева или вижданията на премиера за „дискусионните“ точки от историята на България и Северна Македония не успяха да впечатлят кой знае колко през тази седмица. Заплахите от сплотените като за последно редици на управляващите, че след резолюцията у нас ще настане истинско царство на джендъри, бежанци, македонизъм, анархия, опозиция и други дяволски творения – също.

Друга опорна точка обаче лично мен ме разтърси из основи и за пореден път ме убеди, че липсата на логическа мисъл и трезва преценка на ситуацията е втора природа на всеки, докопал кокала на властта в България. Първия път, когато чух тази теза, си помислих, че не съм разбрал правилно, но след като пред камерите я повториха десетки усти със свои думи, разбрах, че повредата не е в моя телевизор. Накратко, става въпрос за следното.

Лошите протестиращи пак се показали като предатели срещу Родината, защото привлекли вниманието на Европата към кирливите ни ризи и резолюцията поставила незаличима дамга не само върху сегашното правителство, но и върху всички следващи. В тия няколко думи се съдържат толкова много стряскащи признания на ония-дето-ни-пазят-от-комунизма, че направо да се чуди човек дали не са изтръгнати от устата на някой висш партиен деец от златните времена на развития социализъм.

Веднага се набива на очи далеч не другарската критика срещу ония, които дръзват да изкрещят, че има не нещо, а много гнили неща в България. Как другите могат да си мълчат, а точно те създават неприятности? Управляващите изглежда искрено мислят, че ЕС забелязва какво се случва у нас едва, откакто има протести. Дори и така да е обаче, те изобщо не могат да проумеят, че е не право, а задължение на всеки член на гражданско общество да дава гласност на нередностите, с които се сблъсква, вместо да помага за замитането им под килима. Тяхното мислене е на средновековни феодали, които са изумени от дързостта на крепостните си селяни. И е толкова закостеняло, че не само, че няма да се промени, но и те го излагат на показ, без да намират нищо нередно в това.

Още по-интересно е обаче, че с думите си представителите на ГЕРБ индиректно признават, че през единадесетте години, през които са на власт, са сътворили толкова глупости и са забъркали такава каша, че не едно, а няколко правителства след тях няма да могат да се преборят с тях. Ние, обикновените граждани, го виждаме и сме наясно, от Брюксел също няма как да са го пропуснали, но да си го признаят самите управляващи, вече е забележително явление. Макар и лъжливо. Защото едва ли някой би приписвал кражбите и гафовете им на евентуално бъдещо правителство, което е достатъчно компетентно, некорумпирано и решително, за да тръгне по правия път.

Колкото и обвинения да хвърлят от ГЕРБ, колкото и закъснели подаяния да раздават на най-възрастните и най-малките, колкото и да търсят под вола теле, резолюцията на Европейския парламент наистина е нещо непознато досега. Недомлъвките и прословутото дипломатично говорене са заменени от трезва и детайлна оценка на ситуацията, обективно представяща окаяното състояние, в което се намират държавните институции в България. И посочва виновниците за това.

Повече от Брюксел не са длъжни да правят. Текстът недвусмислено легитимира желанието на милиони българи, които не си мълчат, за да не се изложим пред чужденците, това правителство да бъде свалено, главният прокурор да подаде оставка, а целият модел на управление в страната ни да бъде променен из основи.

Ние, обикновените граждани, няма от какво да се срамуваме, за да го крием. Нека понесат срама и отговорността си ония, които са се наклепали до лактите с меда от кацата. Тях ще накацат мухите, а ние имаме повод за радост, защото досега правителството май бъркаше учтивия тон на европейските чиновници с късогледство и пасивност. Е, беше крайно време да се нарекат нещата с истинските им имена.

---

Статията е публикувана в сайта „Биволъ“.

Книгата "101 текста на Торлака за Биволъ" можете да поръчате ТУК.