ЖИВОТЪТ Е КРАТЪК, ИЗКУСТВОТО – ВЕЧНО

Вече наистина почвам да се убеждавам, че срещу лицето Бойко Методиев Борисов, спортист, бизнесмен, шофьор, филантроп, мислител, полиглот и по съвместителство премиер, има злостен заговор, зад който стоят клика завистници, рептили и соросоиди. Каквото и действие да предприеме, върху му веднага се изсипват тонове помия.

Плаща и открива път за Рилския манастир, върху пътя се сгромолясва свлачище. Кой е виновен? Господин Борисов, разбира се! Жалки интриганти! Той платил ли го е? Платил го е. Открил ли го е? Открил го е. Тоест, това, което е в правомощията му, е свършено без никакви компромиси, коректно и своевременно. Ама, че пътят бил паднал… Извинете, но какво общо има това с премиера? Той строител ли е? Не е. Защо тогава отнася подигравките и нападките, при положение, че е осигурил всичко нужно за успешно извършване на строителните дейности?

Същата работа и с оная станция на метрото. Премиерът я е платил, при това скъпо и прескъпо, както по традиция се прави с всички строителни обекти, до които той се допре. И изведнъж, само няколко седмици по-късно, страховито придошлата от януарските дъждове река Перловска залива метростанция „Хаджи Димитър“. И пак премиерът се превръща в обект на скудоумни злостни подигравки. Без нито да е строител на метростанции, нито да е Бог (това не е много сигурно), за да спира и пуска дъждове.

По същата логика и с празни или препълнени язовири, нагънати на хармоника магистрали, закъснели ваксини. Общо взето с всичко. Някои хора са прекалено плиткоумни, за да проумеят, че премиерът трябва да плаща, да инспектира обектите и да реже лентички. Сиреч, да изпълнява всякакви по характер, но представителни по същността си функции. Това му е работата. За да се помнят личността и делата далеч след края на мимолетното човешко съществуване на този свят.

Гнусните критикари и подлите мрънкачи обаче чак сега надминаха себе си. Говоря за картината, която Симеон Кръстев нарисувал, пък руските саудитци от „Аркад“ я дали на „Булгартрансгаз“, а после някак попаднала в кабинета на премиера и била подарена на сръбския президент Александър Вучич. Знам, че изглежда малко объркано, но всъщност не е. Колкото и да се търси под вола теле, всичко е кристално ясно. Няма значение кой е поръчал картината с тръбата на „Турски поток“. Няма значение дори кой я е нарисувал. Единственото, което е важно е, че тя показва приемственост, държавническа мисъл и съзнание за непреходността на великите дела.

Фараоните се увековечавали със сфинксове, царе изсичали огромни статуи, за да запазят лика си за хилядолетията, злато, сребро и слонова кост оживявали в ръцете на майсторите  в името на безсмъртието на големите, а будният български гражданин се разкрякал, че картината, на която господин Борисов гледа по характерния си строг, но справедлив начин, била израз на парвенюшка простащина. Ами, ако тръгнем по тази логика, значи и Тодор Живков е бил парвеню, и Владимир Путин е парвеню, че защо не и Корнелия Нинова, нали и тя се сдоби с подарък картина, на която е представена като кръшна, закичена с китка мома в народна носия? Значи, всички паметни държавни мъже и жени са профани, само господа критикарите не са, така ли?

Вижте какво ще ви кажа, далеч не уважаеми господа критикари! Творците са възпявали, възпяват и ще възпяват господин Борисов! Поне, докато е на власт. А вас – не! Нито сте му на образованието, нито сте му на биографията, пък камо ли да сте му на финансовите възможности! Такива като вас никой не си прави труда да ги рисува, да пише стихове и песни за тях. Вие сте тулупи и мисирки и такива ще си останете. Затова и няма кой да се занимава с вас, за да ви увековечава. Заврете си хитроумните смешки и иносказателни сатири знаете къде. Симеон Кръстев е нарисувал всичко както си е. По снимка. Е, махнал е един-два персонажа, свалил е маските на действащите лица, но това е защото някои хора са преходни, ковидът също ще си замине все някога, а на картината са увековечени тези, които го заслужават. Тръба. Труженици. Български премиер, сръбски президент. Точка. Никакви измишльотини и драсканици. Истината в очите.

Някои се разплямпали, че художникът забравил да нарисува шкембето и двойната гуша на премиера. Как не ви е срам бе, подигравчии!? Така да принизявате изкуството и да опошлявате всичко! От завист. Ако някой случайно нарисува вас на картина, ще си я закачите над камината и ще ѝ се любувате денонощно. А премиерът щедро я отстъпва на белградския си съратник. Защото знае, че това далеч не е последното произведение на изкуството, което ще бъде посветено на великата му личност.

Именно този провиденчески поглед, тази способност да надникнеш в бъдещето и да отсееш важното от злободневното, са най-забележителните качества на господин Борисов. Той се е вторачил в непреходното, докато разни незначителни същества само упражняват логореята си я за срутени пътища и метростанции, я за забавени ваксини, къщи в Барселона и чекмеджета с кюлчета. Затова Бойко Методиев Борисов заслужава да бъде увековечен, а другите са осъдени да тънат в посредственост и забрава! Само ако знаете колко симпатизантки от националните и местни структури на ГЕРБ – лелки вече са си поръчали принтове на картината на Симеон Кръстев… Но, няма откъде да знаете, та нали живеете в собствен, измислен свят…