Свети Гъбичка

Жената си мирва. Що? И я не знам.

Било станало преди неколко месеци. Они, че са диви на фуражомелки, тва е факт, ама я само ги овикам, запровратнячим лекечко и те тва е. Не съм ча па такъв цербер, да се еба и мене си. Кво е станало, ше питат тия, дека още не са се отказали да ми четат разказо. Те кво.

Тия моите дзверове, трима на брой, от осам до три, през горе-доле две години нафукани, зели една гъбичка за чинии, сътверете, намокрили тва с вода и почнали да я фръгат да се залепи на таваньо у тва, къде притежаваме като трапезареа. Кво се е лепило, кво не е, я не знам. Сигурно съм бил негде по задачи (разбирайте – да пием). И така и не ми е било докладвано, нищо че съм глава на семейството уж. Глава, ама уюва…

Оня день жена ми ми разпраа най-после. Тиа психопати фръгали, фръгали и коги гъбичката се залепи – залепи. Коги се не залепи, не се залепи. Кво стане. Кък са я сваляли от таваньо, я не знам.

Я ама ич не съм религиозен, па камо ли ристиенин, ама имам една икона. Накарах на жената макье ми да я изпише, оти она се разпраа с тия работи. От миничък се радвам на некъв, дека му викат Свети Мина. Ако ме питате що, не знам. Знам де, айде ше ви каем. Макье ми беше закачила една такава у куфнята ни у дваеската у „Младус“ у Градо и я, понеже съм любознателен ръб, са зачетох у книгите (тогива немаше интернедо или поне е бил само за военни цели на САЩ-ската армеа), та да видим кой е тоа. Изчетох Старио, после Новио Завет, а по инерцеа и разни Коран, Рамаяна, легенди, митове, кво се сетите покрай верванеата на ората у несъществуващи проекции.

Да, ама Свети Мина си остана да си ме кефи. Ебати пича, чесну! Наречете го химия, ако щете, я не мом с думи да го обясним.

И та, тия моите тримата убавци фръгали таа гъбичка, лепили по таванье, фръгали, не могли да залепат и накраю те ти я те гъбичката, кацнала на масивната и старателно изписана икона на Свети Мина.

Жената кво е правила, та не е упражнила родителски контрол през тва време, я не знам. Знам де, връшила е некое от иядото си задлъженеа на день, ама така е приказката. Она най-вероятно е чула некви кресъци от трапезареата, ама не им е обрънала вниманее. И с право. Целио квартал ни знаа. Они тия са животни, па и ние покрай тех се обрънааме на такива и у назе се дзвека бая често и бая яко.

Та, оставила ги да си дивеат, без да знае къде е гъбичката. Добре, ама они успели да я свалат с нещо (имат умения у таа сфера, изобретателни са, коги е за дивотията) и си продлъжили да пробват да я залепат на таваньо, ни лук яли, ни лук мирисали.

Сега, кък жената е разбрала за Свети Гъбичка, я не знам. Знам само, че властта у мойто семейство е анархична и съм се смел на глас. Тва й разказали (с мои думи):

- Мамо, пък гъбичката се закрепи на иконата и ние я кръстихме Свети Гъбичка.

Тва ако не е богохулство, я не знам. Повтарам, не съм набожен, ама тия моите са големи дзверове, бе! Свети Гъбичка… С кухненска гъба… Та тва даже и я не мом да го измислим! Гордеем се с моите мунчета, да са живи, здрави, да измислат и още по сто простотии на день и да иядат!

Свети Гъбичка… Боже, боже, колко дивотия има по тоа свет…

---

А, между другото, тиа тримцата, къде досега разказвàх за тех, ги издържам с писанье. А те тука те ми се продават книжлетата: МАГАЗИН.