Щом така е станало, така е требвало да стане

За разлика от баба Гина, къде ви разпраих вече за ньеа, бай Ламбо Слекшото е експлоатиран бая повече от бездарното ми перо по време на чутовното създаванье на трилогеата „Северозападен романь“, „Автономията????“ и „Май ше ни бъде…“. Барабар с магароко му Добрин. Затва и некои от вазе мое да го познават като склепаторена личнуст, ама те, да открехнеме още малко вратичката къде периодо, у който Добрин даже не беше и заплануван…

Бай Ламбо Слекшото беше изтеглил сравнително къса клечка при доважданьето си на тоа свет. Баща му така и се не връна от Втората световна война. Беше оставил кокаяцете си негде из унгарската пуста. Така и не ги докараа у Диви дол, та да ги погребат кък си му е редо. Ламбо тогива ни беше бай, ни па му беа измислили прекоро Слекшото, ама въпреки тва у седамгодишното му съзнанее настъпи един бая длъг период на опустошенее.

Чък докъде плънолетеето си он одеше като зашеметен пеликан и връшеше сичко се едно насън. Мое и зарди тва да е, ама сички у селото го мислеа за ебати послушното дете. Изплъневаше кво му се кае безпрекословно и стриктно като по конец.

Макье му, озлобена от липсата на мъжка ласка и купища грижи покрай къща и дечор (беше останала вдовица, преди да навръши дваесе и пет), му кае да прекопа, да смени некоа строшена керемида, да изрине снего. Кво има мъжка работа, се на ньего се трупаше, даже и коги брато му вече беше израстен.

И у училище немаше грешка. Сичко му връвеше добре, ако изкючиме краснописо, къде, колко и да се стараеше, не може да постигне завидните резултате от другите дисциплини. Кък и да е, завръши с плъно отличее и веднъга се фана на овчарниците на ТКЗС-то като покарач. Верно, парите не беа много, тръчаше цел ден по добитъко из баирете, а отгоре на сичко требваше и да готви, млъзе и обягва овците, па и да пере усраните гащи на вече дрътио, ама се още много терсене като човек Стамат – доайено на дивидолските овчари. Ама па за сметка на тва телото му укрепна, мускулите му се налеха със сила, а снагата му, макар и не много израстна, се разшири у гръдите и плешките. Камик да стиснеше, вода щеше да пущи.

За цела годин една приказка като ората не получи младежо Ламбо. Само пцувни, чръни клетви котлени и бой по гръбината с гегата. Накраю, като пойде да му изтича „изпитателнио срок“, он вече беше набрал толко яд у ньего си, че Стамат имаше късмет, че още го не е сплатил от четири. Старецо видеше тва, чуеше кък клокочи злобата у грълото на покарачо му, ама чиятио му характер не му даваше да се супре, нищо че беше доволен от работата на Ламбо, па и отгоре.

Стамат беше от старото поколенее. Он беше навикнал, че требва да гръчиш, мачкаш и тъпчеш младите, додек имаш сила и власт, оти после они ше почнат тебе. Не моеше и да допущи, че ако се дръжи като човек, нищо чудно да получи благодарнус и уваженее. Отделно от тва, мислеше, че Ламбо нема къде да оди и щеше да го тръпи вечно. Въобразеваше си, че му дава лебо у ръцете, нищо че с дръжанеето си се едно нож тикаше зорлем там.

Една вечер, тамън се беше изпролетело, Стамат подпивна повечко на пейката пред мининката си, склепаторена барачка, слупена между оборете. Ламбо го беше препцувал за пръвица, като дрътио му каза да му изуе гумениците и да нареже два домата за салата. После беше избегал да спи у плевнята. Дали зарди липсата на мезе, кво ли, ама дрътио овчарин замъгли поглед бръже и със завалена приказка се закани:

- Те сега ше ебем тва да прибием с тоягата!

После се заспотура къде дръвената постройка, дека още се мерджелееше у вечернио здрач. Ламбо чу тежките му стъпки и задавените му пцувни и, като се фана за една греда, рипи направо от горнио кат. Тупна стабилно и, широко разкрачен, се одзерепи право у помътнелите очи на Стамат. Оня обаче не разбираше сериознуста на ситуацеата и затва пак занарежда:

- Кък па мое толко нищо да не става от тебе, бе!? На две магарета сено немаш акъл да разделиш! Само къде лебо ми за бадива едеш! Чеки да фанем да те прекинем да се маанеш!

Овчаро замаана с тоягата си със се сила къде рамото на Ламбо, ама он го изпревари, фана дръвото у въздухо и с едно дръпанье ем го излече от ръката на Стамат, ем го събори по очи връз студената, рохка земя. После у грълото му пак загъгна и дрътио си помисли „Те го те, сега си заминах като едното нищо, а и на куче зло не съм сторил“, па се отказа ич и да се надига. Остана си така, се едно е забил чело къде Мека и се моли на Аллах, нищо че по тия земи ни за Мека, ни за Аллах се беше чуло и по турско, па камо ли сега.

Добре, ама Ламбо фана тоягата у двата края, дигна я високо нади главата си и с изпраени лакти я стовари връз свитото си колено. Она изпраска до Бога у средата и се прекръши на две.

- Отодим си дом! – каза през стиснати зъби младио. Не щем и да чуем повече за тебе, па камо ли да си ме подирил! Иначе сръцето от гръдите с два пръста ше ти изскубем, да си знааш, оно такава чума като тебе нема нигде на свето!

За ньегова изненада макье му се рипна още при отвараньето на вратничката и го прегръна на пътеката къде къщата. Брато му си спеше, двамата така и не успеа да се разберат некво цело детство и си останаа студени един къде друг до живот.

Жената се разфръче и набръже му напраи нещо да апне, па после седна срещу ньего на разчеплезената маса поди мъждукащио газен фенер.

- Мамо, я… - почна он, забил очи у земленио под.

- Бегал си от при Стамат, знам. – прекина го она - Очеквах по-рано да свръшиш таа работа и, като се проточи, даже се уплаших да не стане много късно и да ти прекипи, та да го утрепеш. Ти… нали не си го утрепал?

- Не съм, ама требваше…

- Знам, че требва, тоа кога и да го прибиеш, се му е късно!

- Е, що ме прати да му покарвам тогива?

- Та да се съпикясаш, Ламбо, мойто мунче. – отвръна му благо макье му. Никогиж не се беше дръжала така с ньего. Она на брат му даваше сичките капки нежнус, скътани у разкинатата й от неутолен копнеж душица – Та да възмъжееш требва да се ядосаш истински на нещо и да му се изрепчиш у очите.

- Да, ама сега съм бесен извътре и цел живот ше сакам да закоям некой…

- Нема. – макье му явно беше поприкарала разговоро, оти стана от местото си – Ти си си добър по рожденее. Ше ти мине. Само саках да не станеш некой залупен и жена ти да те командва, че натам беше пошел. Щеше да се ожениш и да те напраи некоя усойница на пет стотинки.

- Усойница… - засме се криво Ламбо и избръса мазни ръки от ризата. Макье му го изгледа накриво, ама знааше, че нема на кво друго да се научи у пущинаците покрай овчарнико – Они ше се изтрепат момите за мене се едно! Ич ме не сеферат за бес.

- Е, казах ти, оно ти си беше залупен, кък да те арексат? – макье му виде, че нема да стане толко бръже приказката и пак приседна - Сега си изпраил раменьете, брадата ти се е сгъстила, гледаш душманската като мъж, а не като бито куче, кък преди. Ше стане работата, я ти казвам. Само размаай гащи два-три пъти из село, позавръти се покрай седенките и нема кък некоя да се не огледа у тебе.

- Е, а я ако я не арексвам? – Ламбо верно беше възмъжел и придобил самочувствее у таа гора.

- Кой е казал па, че требва да я арексваш, та да я нагнявиш? Придръпай я у тевницата, понагръчи я, поразмачкай я малко тук-таме, накарай я да се разпъшка, па я пущи да си оди с румени образе и подпалени уши. – макье му почна да диша начасто. Немаше нищо едипово у заимоотношенеата и помислите нги, просто беше изкарала най-убавите си години без да има кой да я разкикерчи, а още не беше дръта и й се сакаше, та без да се усети й се загре поди мешината. Въпреки тва никогиж не беше давала на друг, осен на баща му, да я допре, нищо че имаше бая желаещи и до тогива, макар и наближила четиресе. Беше стройна и бледолика, с остри черти и големи очи с цвет на орей – Само да не си посегнал на некоя за онова…

- За кое? – и на Ламбо му се сгре поди мешината.

- Знаеш за кое! – сопна се макье му – Не мое да не си видел овено кво праи с овците като пощръклее. При ората не е така, знааш. Ако дигнеш ногите на некоа, край. Имаш ли късмет, нема направо да те утрепат роднините й, а ше проводат да те накарат да я земеш. И отръванье нема. Така че доведи дом некоа, къде арексваш и извънка, па и да се погаждате некво. Имаш време, още барем годин-две моеш да пробираш и да гнявиш момите по кьошетата. Повече обаче нема за къде да се бавиш.

- Е и кво, кък мислиш, че ше разберем, че баш те таа требва да доведем?

- Ше разбереш, Ламбо, ше разбереш. – засме се жената и сведе поглед – Кък баща ти разбра, Бог да го прости, така и ти ше разбереш. Не бой се, оно тва не е като да караш кола, само си отпущи душицата и ше разбереш.

- А със съдрани гащи ли да одим на тия седенки? – настояваше Ламбо, нищо че беше грейнал от приказките на макье си – Тоа дрът пръч нема да ми даде и стотинка, нищо че съм му слугувал толко време…

- Парите са ти у мене, сине, не бери грижа. Деда ти Стамат не дава нищо. Он е на петел долнята джука и нема власт. Платата я дават у ТКЗС-то, прибрала съм ти сичко и си те чека.

- Е, ше ги профукам за неколко месеци и тогива вече си еба макята.

Ламбо псуваше за пръв път пред ньеа, ама се не усети. У компанеата на овчарино немаше кък да се не научиш да псуваш и пустиньосваш, та ако ще от железо да си.

- Я и работа съм ти намерила. – засме се макье му пак и тоа път не само стана, а и отвори вратата. Спре се и се обръна къде ньего – Лека, па и плащат бая повече.

- Ква?

- Ше бичиш трупи. А после вечер фащаш по седенките, че сакам снаа и унучета да завъдим.

- Биченьето на трупи е лека работа ли!? – плесна се по челото Ламбо.

- Па лесна е, та! Яле къв мъж и полвина си станал! Ако не сега, коги ше я връшиш? Като станеш на годините на Стамат ли?

У интерес на истината, един подобен полукомплимент, полуистина връши чудеса при повечето мъже, особено у такава крехка възрас. И сега стана така. Без да се усети, младежо се накокръжи, поогледа се важно-важно и рече тежко:

- Ама коги речем, си фащам ую подмишка и си бегам! И повече работа нема да ми дириш! Ни жена ше ми избираш! Да сме си ясни отсега!

- Нема бе, сине, нема! – тръжествено обеща макье му – Кво каеш, тва ше е у таа къща. Ти вече си мъж.

После затвори и остаи Ламбо сам с ядото акъла, дека му се врътеха из главата.

---

След нема и полвин годин нашио човек дигна пристануша. Беше зел Велика отдънък барата, накрай село. Преди тва си арекса Севда, а и она му показваше ясно, че нема да му откае нищо. Даже си отръкваше слабиньите у коленото му, коги я натиснеше по тевниците зади големата топола поди мосто, ама макье му каза, че нещо се раждали малко врътоглави у технио род, което, оно се знае, беше плъна измишьотина. Просто севдини беха по-бедни и от тех, а макята сака по-добро за сино си.

Ламбо се връза на приказките й и зе Велика. Она беше кротка и работна мома. Изкараа дваесе и неколко години у мир и спокоествее. Макье му обаче така и не дочека унуци от ньеговото семе. Пръвоначално таа тишина у домо тегнеше на сички, ама после й свикнаа и секи си връвеше по задачи, вечер апнеа кво апнеа и айде по креватете. С времето даже Ламбо и Велика спреа и да се налазват поди юргано. Закво само да се абат? Разменеа си по приказка-две, колко да си каат кво е станало и кво требва да се свръши и толко. Никви емоции, никви скандале. Мир и спокойствее.

На ньего понекогиж му ставаше криво като минеше покрай на Качо Жлътеницата къщата, къде се беше оженила Севда за сино му Бранко, оти извътре се си беше пищевица. Три мунчета и две момичета беше родило тука ньеговото кажи-речи първо либе. През годин, през годин… Ама кво да праи човек? Щом така е станало, така е требвало да стане. Они па с Велика си моеха да си отдъинят на раат, нищо че с годините и тва нги дотегаше се повече. Природно кроткио му характер му помагаше да преглъща по-леко работи, къде за други се превръщаа у грандиозни житейски драми.

„Ама секо зло за добро“, мислеше си Ламбо секи път, коги от на Жлътеницата къщата се носеше вреканье до Бога и заситняше, та да отмине по-бръже. И времето му отминуваше по-бръже от день на день. Даже и умирачките на макье си и жена си, къде се случиа през неколко години, а и тва, че единственио му роднина, брато му, бега през граница, не се отразиа кой знае колко на душевното равновесее на бай Ламбо. От работа дом, от дом на работа, един път у недеята да пине две-три мастички у кръчмата. И те тва е.

Чък, додек щастливио сючай не го срешна с магароко Добрин, ама тва е предмет на друга истореа, къде ше требва да позачекате за ньеа. Мънечко само…