Свещенодействее нумбер уан

Я че не съм от скоро пророк, не съм. Явно такъв съм си се родил и тва си е. Оно като си призван, нема мръданье. Но нека се пак да бъдем откровен с вазе у тия мои тайни мемоари. Не беше одавна, коги една вечер се прибирах подпийнал от кварталната кръчма и преди мене из къпиняко се стръча една невестулкя и ми се оврътоли у краката, па рече изневиделица с един тънък и писклив глас, та чак ми запищеа ушите:

- Сбръканяк, зафани се с религиозна дейнус, оти нищо не става от тебе! При положенее, че един човек е тъп, прос и не умее да раздели на две магарета сено, има само три избора за поприще у тоа живот – политическо, религиозно или реститутско. Ти реститут беше, да не прикааме, че беше и мъжка златотърсачка, ама онаа лелка, жена ти, те изфръли от вазе. За политик не ставаш, понеже си бай хуй и никой нема да те земе у некоя партия. Иначе си достатъчно голем мазник, немаш принципи и си готов и гъзо си да продадеш, ама ти е късно вече. Работите у политиката са тромави и кариерното развитее ше те издигне у висините чък коги минеш педесетако. А минеш ли педесетако, пиши се бегал. Секи ден ти е подарен…

- Ква си ти, ма!?

- Мирвай и ме слушай, че огин ше те опали! – таа невестулкя се изви у гръбината се един вид Гяволскио мос у Родопете да беше.

- Не ме клъни, че като те фанем за врато, ше изскръцаш еднъж и си дотам, кво си мислиш ти!? – чък сега се усетих, че яко съм го закръшил, щом си приказвам с некъв дребен, космат бозайник, къде ми се връти из ногите. Ама вече беше късно, оти она пак зе думата.

- Ше те клънем колко си сакам, а ти ми следи мисълта, че иначе ше ми едеш подробностите!

- Ама ти… - рекох да я ритнем, но крако ми срещна нищото.

- Приеми го по тоа начин. – она седна на задницата си като послушно куче, ама тва беше последното нещо, къде моеше да ме учуди таа вечер. – Я съм посредник… медиатор къде му викат поднешному между тебе и некъв господ, къде ше му дадеме работното заглавие Тумбак Пепеив. Ти па ше си пророк на същио тоа Тумбак Пепеив. И ше му сбираш народ за почитателе. Целиме се у ора, къде са плахи, доверчиви и същевременно неуверени у собствените си възможности. Убаво е и ако примерно сакат да навредат на некой по некъв начин, да му напраат магия, да го накарат да се влюби у тех, да умре, да се свръжат с некой свой близък, дека вече е умрел, да просперират у живото, додек си седат на гъзо, да спечелат от тотото, нещо те такова те… Следиш ли ми мисълта?

- Беги, че ми се пика, та ми се вика…

- Ше пикаш след малко, има време. – Она пристъпи напред и гальовно се отръка у глезено ми, па пак се завръте измежду ногите ми. Я не знаех на кой свет съм. Не е като да не съм се напивал и преди, приказвал съм си сам, спорил съм и с пласмасов манекен у магазин за дънки, ама чак па с невестулка, къде ме кара да създадем нова световна религия не бех комуникирал до онаа нош. – Та значи, би требвало да си наясно, че си сакàт отсегде и ни с труд, ни с акъл моеш да прокопсаш у тоа живот. Което иде да рече, че требва да използваш околните, та да оцелееш. Но кък казахме, за политик не ставаш, за реститут - също, така че единственио ти шанс е религията, копеле. Иначе си жив зян, я ти каам, а ти ако сакаш ми вервай.

- Е, като е религията, що да не зеем да станем некъв поп, имам, гуру, шаман или там ебем ли ги кви са другите пропадлъци? – вече бех изтрезнел и си помислих, че задавам логичен въпрос, ама невестулкята веднъга ми доказа, че не е баш така.

- Щото си малоумен, нали ти казах вече! Кой ше те земе у семинария или некво друго духовно училище бе, сгруяк ниеден!? Ти самио би ли си поверил кво и да е?

- Пааа… - замислих се я нерадостно. - След като вчера Веска комшийката ми каза през оградата, че са ми донесли призовка по обвинение, че съм откраднал ръчна количка тип ламаринена, не мислим, че требва да си поверявам нищо, ама нали съм жив човек, и я требва да мръдам некък.

- Ама ти верно я открадна, я те видех – каза спокойно невестулката и ме изгледа удзерепено от достолепието на десетсантимовата си височина.

- Абе, не съм я откраднал, чеки да ти каем кво стана, че ми писна да ви повтарам! – пак пробвах да я ритнем, ама крако ми отново се едно мина през ньеа. Да еба таа сбръкана работа, да еба!

- Да, да, знам – она се едно се ухили от досада. Я май бех почнал да откачам. – Зели сте количката с твою приятел Велко Изкилиферченио, та да се возите един друг на пияна глава от кръчмата до вазе и обратно. После сте щели да си я врънете на Огнян Жмуявио. Чували сме я таа версия толко пъти, че ни се е догадило.

- Кои сте вие, къде сте я чували?

- Я и Тумбак Пепеив, кък кои?

- Нали каза, че сега си го измисляме и тва му е работно заглавие, кък така ти и он? – вече почнах да се сбръквам отсегде.

- Я кво съм казала, ти ме мани мене. – Она си изпука врато, та чък помислих, че ше го прекръши. – Дай да измислиме кък да си почнеш религиозната дейнус, че иначе си загинал. Нищо не става от тебе, нали си знааш?

- Е, да…

- Тогава ше те праиме единственио пророк на Тумбак Пепеив, нали така?

- Е, да… - чуствах се некък замаян, се едно верно съм под наркоза.

- Завръте ли ти се главата? – пита ме кротко она.

- Е, да…

- Тва е що един сбръканяк е казал, че религията е опиум за ората. Може би единственото смислено нещо, къде му е родила главата, ама тва е друга тема.

- Верно много ми се пика, казвай кво имаш да казваш и ми се маиняй от главата. – Вече бех наплъно трезвен. Езък за шестте мастики, къде шибнах.

- От тебе се сака само да си напраиш сайт, профили у сички социални мрежи и да се кръстиш там по некъв интересен начин, та да изглеждаш загадъчно. А, да, зими си и некъв странен домашен любимец…

- Къв странен домашен любимец, ма, щроко?

- Например мене.

- Ти откачена ли си? Кой си гледа невестулкя дом?

- Затва казах странен.

- И кво ше те праим?

- Нема кво да ме мислиш мене – отсече делово она. - Я у затруднение на тебе нема да съм ти, точно обратното, ти на мене ми тегнеш вече.

- Добре да каеме, че си измислим некво име и те зеем за домашен любимец... – Гледах да приключим тоа безумен разговор по-бръже, оти бъбреците ми щеха да гръмнат. – Кво праиме после?

- Много просто. Почваме да приказваме велики мъдрости, да даваме умни съвети и да пророкуваме предвидими неща. С две думи, ставаме една най-обикновена религия.

- Да бе, да! – вече ми писна на дедовио от глупости. – Ше пророкуваме ние! Или ше вали, или нема да вали, така ли?

- Да пророкуваш е лесно, проста работа. – Она си приказваше се така спокойно, се един вид нема нищо странно у ситуацеата.

- Айде кажи кво ше стане сега, като толко много знаеш! – я не бех спокоен.

- Ше си пикнеш малко у гащите.

И верно.

- Ама я ти казах, че много ми се пика, затва знаеш! – отидох отстрани на пъто и си разкопчах ципо.

- Именно – отвръна она с леден глас. – Я па ти казах, че да пророкуваш е лесно. Требва само да слушаш ората и да мислиш логично. Друго нема.

- Оно тогава сички щехме да сме пророци!

- Ората не слушат ората и не мислат логично – она пойде по пъто. – Следиш ли ми логиката на мисълта?

- Тва не е верно! – закопчах се и се изврътех къде ньеа.

- Ора… ора… логика… логика… мисъл… мисъл… - рече она през рамо, а плъната луна се явна между облаците само, та да освети рижавата ѝ гръбина. – Никъв шанс. Вие сте бахти малоумното племе.

- Ше те ебем у пора нещастен!

- Внимавай, ше се съпнеш у оня камик – продлъжи спокойно да оди, без да се обръща она.

- У кой? – рекох недоволно, ама болката у деснио палец веднъга ми даде отговор на въпросо. Залитнах, но се закрепих на крака и закуцуках пъшкайки след ньеа.

- Ора… ора… логика… логика… мисъл… мисъл…

- Е, кък разбра?

- Гледам и разсъждавам, без да изхождам от предубеждения. – она смени темата, преди още да съм осмислил кво е казала. - Айде да се прибираме, че вече ми се доспа. Ти цел ден мулузничиш, ама я си имам работа.

- Къде да се прибираме, ма!? – викнах я.

- У назе, кък къде? Нали съм ти домашен любимец.

---

Книгите ми "Северозападен романь", "Автономията????", "Май ше ни бъде...", "Иваил цар", книга първа и книга втора, "Херакъл от Диви дол", "Хазарт", "101 текста на Торлака за Биволъ" и "Разкази за маса" можете да поръчате с лично посвещение и автограф ТУК.