Свещенодействее нумбер ту

Жукръц

Мое и да помните Тумбак Пепеив и единственио му пророк.
Въпроснио пророк получи пръвото си запитване от човек на следващата дзаран, след като се запозна с онаа откачена невестулкя. На мейло на сайто го получи. Цитирам дословно, та да не стане некоа грешка:

"Драги пророк или къв си там, ебем ли ти макята.
Питах и патриархо, питах и папата, питах и ходжата, само арменскио поп къде не съм питал.
Накратко да разкаем. Мойта убавица не ще, не че не мое, а не ще на две кучета леб да раздели. И с добро пробвах, и с лошо пробвах, и условеа й осигурих, и виках, и троших, и се пробвах да я "мотивирам", кък се казува по модерному... Не и не...
Видех, че нема да се преборим и й викам да си седи дом и поне да се занимава с къшните задлъженеа, като е неуметна за друго. Прибирам се прибит на каменар, а оно тук паужина, там смачкана носна кръпечка, на трето место остаена използвана превръзка, а за салата и сипана ракия да не приказваме дали са ми турени...
Накратко, че не съм много по писаньето: Таа е на път да ми стръка живото, верно ти каем, пророк ли си, къв ли си там, ебал съм те... Иде ми да си скинем дреите от ньеа! Бахти смрада негоден! Иначе е убава и си я обичам, та знаа ли се. Верно, и я съм си пустиняк, понапием се понекогиж, псувам, фръгам, попосегнем с опакото на ръката, ама като цело се дръжим прилично с ньеа и не съм и у липса, а у полза. А тва за ньеа не важи, ама ич.
Да, обаче оно не е жена, да те почита. Оно сака да се надбори с тебе. Ако й каам, че ми е по-сгодно гумениците ми да са от левата стрън на калидоро, она ше ги тури отдесно. Ако си ги врънем отлево и й повторим като човек, че тва са моите гуменици, моите крака, мою калидор и сакам да си ги намирам там, къде съм им измислил место, она ше ми дигне скандал, че съм дребнав и нищо толко не е станало. А паужините си висат по таваньо, дечоро не е зет от децката никогиж навреме, па камо ли да е заведен навреме, а у назе положенеето винаги е военно, оти яденьето се готви у последнио момент, а дреите от врълината се фръгат на столо, а от столо - на кревато, от кревато - на другио креват, а там се сплащат след ден-два и се разпределят по чекмеджетата.
У закюченее, да ти не досадиням - я съм човек като човек, грехове да дириш при мене, ше намериш колко ти душа сака. Ама тва е гад, бе! Оно зарди нищо го праи, само да ми се качи на главата и да се надборва с мене за едното нищо.
Ебем ли те пророк ли си, не си ли, ама ако ми помогнеш да настане мир у назе, ше ти изпратим триесе и шес лева, пет кила скоросмрътница у плетена дамаджана и две кила магарешки суджук у свинско чирво (измито у кипела вода).
Със здраве, па и курва една свирка да ти напраи ше ти платим, само да се отъвнем от таа гад!
Я си я обичам, ама не мом да я траем. Ако малко само се подобри ситуацеата, бих изкарал с ньеа и ядо години, ама оно е като коза у чуждо лозе - беги го изкарай, ако моеш...
Телефоньо ми е нула, три осмици, двеста седемдесе и осам, шеснаесе, педесе и две, триста и тринаесе. Тва ти го казвам, оти си не влазам често у мейло и, ако има нещо спешно, да се свръжеме.
Помогни, че макята си е ебало! Я не знаах, че така ше стане, коги я зимах, ама кой си е избрал жена по убус, се тегло е теглил...
Айде, че требва да ринем на кравите!"

Отговоро на пророко - ютре. Требва да се дръжи на положенее.

- - -

- Кък спа, окапяк?

- Кво!? – разврътех глава навам-натам връз озявето и, щом въздъънах, усетих, че не съм си мил зъбите сношка.

- Сънува ли нещо? – невестулкята се беше сгушила у една крошня и ме гледаше дружелюбно.

- Некъв идиот ми приказваше… - отврънах и пристъпих, та да си изплакнем очите.

- Не е ти приказвал, писал ти е. – рече она и се шмугна покрай мене през вратата.

- Е, верно, у съньо ми беше на ратия, амбалажна ратия, тва, посленеето му, май се викаше. – мале, колко гурели бех натрупал у наличнус. Секи път, като препием, на заранта се събуждам така.

- Ти мое да си сънувал, че е на ратия, ама ти е на сайто. – онаа гад се дръжеше толко кротко, а я още не моех да повервам, че изобщо е у нас. Луда работа, кво да ви каем – Ела да видиш на лаптопо.

- Я немам лаптоп! – избръсах се у кръпчето, ама оно така смръдеше на мъхъл, че нема накъде. Требваше да го сменим. Ако некой друг го не смени – Тури друга кръпа за бръсанье, нали си си ми съжител!

- Еби си пичката мила майчина, я съм домашен любимец и сакам да те напраим богат и известен, та да живеем у разкош, не е ми зарди тебе.

- Ти ше излееш неква никва гад! – въздъънах – Като Мачката у гумени ботуше…

- Котаракът в чизми ли имаш предвид? – она помаана с опашка нетръпеливо. Пойдох по ньеа.

Коги влезнааме у стаата, видех за кво приказва.

- Те го те на масата.

- Отдека го довлече!? – връз мушамата седеше един разтворен лаптоп, верно. Сив металик, та проблесваше на слънцето некък примамливо.

- Зех го на промоция, нема да го мислиш. – кимна с лапичка она – Осен тва е и на изплащанье, така че за дванаесе месеца по педесе лева нема да обеднееш.

- Ама ти откачена ли си, ма!? – извиках – Я немам пари за цигари, таа лаптоп на изплащанье ше купува!

- Приеми го като инвестиция, ше си ги врънеме за нула време, малоумници колко сакаш.

- Що ти не приемеш тоа крак у главата!? – изревах с плъно гръло и замаанах, ама ритнико ми пак мина през нищото.

- Скинат ти е чорапо. – рече она спокойно и покатери длъгото си, чвръсто и почти бежаво тело, по заднио крак на столо и се метна на масата – Палецо ти, тоа, посинелио от нощесната среща с камико, е напраил картофче.

- Кво е тва, ма? – погледнах надоле. Верно. Чорапо ми се беше скинал и връхо на палецо ми се подаваше из ньего пристегнат от ръбовете на дупката, баш се едно картоф за саденье.

- Твойто не е компир, а е синь домат* на цвет. – она се намести до лаптопо – Предупредих те за камико. И сайт съм ти направила, де, виж.

- Е, он екрано е чрън-котлен!

- Мръдни мишката, ше светне.

- Къде виде мишка, ма! Мачоко ги изеде и разгони! – рипнах от столо и се заоглеждах на сички стръни я.

- Те таа хуйня преди очите ти, тъпако неандерталски!

Бутнах онова пласмасовото и екрано верно светна.

- Безжична е. – пофали се невестулкята.

- Кво?

- Нема кабел.

- Она, че кабел нема, нема, ама тука що пише нещо, къде не мом да го разберем…

- Жукръц пише, коя буква не знаеш?

- Свите ги знам, ама не мом да разберем кво е тва Жукръц.

- Ти си Жукръц, кой да е?

Усетих кък изтръпвам зади ушите. Едно е да си приказваш с невестулкя на пияно, друго е да го праиш дзаран, коги ти е зела лаптоп на изплашанье, напраила ти е сайт и ти вика, че ти си некой си Жукръц.

- Ти се не събуди кога требваше, и я реших, че се налага да зеем крути мерки. – она кимна с острата си муцунка къде лаптопо – Не си сънувал. Цъкни там и ше видиш писмото от пръвио последовател на култа къде Тумбак Пепеив.

Цъкнах, кво да праим.

- Ама оно е същото като тва, къде ти казах, че сънувах!

- Видиш ли, че имаш специални дарби, Жукръц, пророко на Тумбак Пепеив!? – подскочи от масата она с такава пръгавина, че падна чък връз кревато, мушна се поди одеялото и изскумръча с тънкио си гласец – Остаям те да отговориш на въпросо на нашио човек, а я ше дремнем, че интернето не беше добър и съм се мъчила камара време, додек ти напраим сайт, Жукръц. Като се дигнем, да си ми направил една попара с вино, че макье ти ебавам и баща ти ставам, да знаеш, ей!

- Ти кой ше псуваш, ма! – рипнах се от местото си, ама пак седнах. От опит вече знаех, че и да пробвам да я ритнем, нема да се получи.

- Тебе! – чу се изпод завивката – Айде, пиши там и мирвай, оти ми се спи, та две не видим!

- Кък да пишем, като не знам кък да му отврънем на тоа човечец, завалията!?

- Тумбак Пепеив ше те води у тва богоугодно, тоест, немуугодно, начинанее. И пръстите ти ше тръчат по клавиатурата, нищо, че си като фанат от гората Маугли.

И оно верно…

---

Само се допрех до клавиатурата и пръстите ми самички почнаа да тръчат по ньеа. Те кво написах:

„Драги spas64_supergadje, виж кво шти каем сега, да те еба у гърълъмбела!

Ти мое и макье си да си питал, ама тва нема да помогне. Ни патриарх, ни папа, ходжа, арменски поп, па даже и я, не моеме да помогнеме, коги човек е болен с главата. Нема кво да ми се сръдиш, Тумбак Пепеив е древно божество с утвръден морал и е наплъно наясно кви малоумщини дрънкаш, без грам да се замисляш за изначалните неща у сичкото тва взаимоотношенее между тебе и онодваната от тебе госпожа. Сега слушай ква е справедливата му воля.

Викаш, че жена ти не мое да раздели на две кучета леб. Е, добре… Къде е драмата? Дръж си едно куче и я карай да му фръли целио леб на ньего, клембар! Ти ше каеш, че си имал предвид друго, ама и Тумбак Пепеив има предвид друго. Ако си се оженил за некоя, къде мое да иде до лебарницата и да разнесе на сички бабички у селото лебо, добре, случил си. Ако не си, пак си случил, ама като макя с кьорав син.

Макята не мое да си избере къв да й е сино, а ти си си избирал женуту, така че не знам знакво се оплакваш. Чул ли си за бракоразводни дела? Отодиш, даваш некви левове на адвокато и на съдията, разбираш се с твойта, че е по взаимно съгласее и си готов, ква ти е драмата? Тумбак Пепеив у такива работи се не бръка. Он не пречи на свободната воля на ората. Не е като некои божества, дека пророците им ше ти каат, че не мое да се развеждаш, оти брако бил свещен. Нема такова нещо. Ако мислиш, че си сбръкал, маиняй я и тва е!

Тумбак Пепеив обаче сака не да ти даде съвет, а да те наведе на повод за размишленеа, оти му се видиш много тъпо парче, чесну. За превръзки, кръпечки, салати и сипани ракии думаш. А, и за несгънато пранье. Е, добре, ти си знааш. Само че се замисли, ако твойта жена иде на госкье при макье си примерно, кво ше е у вазе, тъпанарино!?

Ако е за един ден да отсъства, нема да мое да се влезне само у куфнята. За една недея ше наплъниш половината къща с усрани гащи и усмръдели се на умрел пор чорапи, а за месец паужините ше са повече от космите на главата ти. Замисли се малко с таа проста тиква твойта – прибираш се прибит като каменар и ти се види, че она не е свръшила нищо. Она па не е видела ти кък си се прибил като каменар и не знаа кво ти е.

Ти наясно ли си че, ако изплакнеш една чиния и с метлата с длъгата дръжка маанеш поне една паужина, она ем ше се засрами, ем ше ти е благодарна, че си показал отношенее и на другио ден ше имаш не само салата, а и салата от свежи домати, не само ракия сипана, а и изстудена на мрътъв кокай ракия на масата?

Они жените са така. Не им требва много. Като мининки кутрета са. Ако ги нариташ и нги дуднеш, се ежат и те апат за крачоло. Ако ги погалиш, ше ти се мотат из краката и ше те обгрижват додек са живи.

Като казах за погалванье и Тумбак Пепеив ми фръли мисъл свише. Ръб, ти откоги не си я мандръсал? Ама не да се събудиш с надръвената миничка пишка, да подигнеш ношницата и да ѝ сумтиш у врато дванаесе секунди, па после да се отпущиш запъхтен по гръбина, а да я погалиш, цукнеш, па не дай си Боже и един език да й теглиш, преди да изсипеш семето си у нея за едно киханье време?

Да познаам ли? Тва ти се случава един път на високосна. Лъжем или не лъжем?

С жените е много просто. Они разчитат на тия два пръста опикано месо, та да си намерат некой къде малко от малко да се дръжи като ората с тех. Дълбоко у главите си знаат, че има къде три милиарда пъти по два пръста опикано месо на тоа свет, а и не малка част от мъжете си падат по манафски истории, затва са склонни да преглъщат много, та да ребриш баш тех. Ти викаш, че имаш работа, дом, тва-онова. Значи си горе-доле добра партия за жена ти. Ама Тумбак Пепепив вика, че си темерут и ботор, та затва не ти се получава. С жена моеш да сбръкаш у две посоки. Или да не й показваш, поне отгоре-отгоре, че ти пука за ньеа, или да й дадеш да ти се качи на главата, оти они, като усетат, че си мек, вътрешни спирачки немат. Сакам да каем, че е убаво да не пущаш махалото да се засили ни у едната, ни у другата посока. Иначе се еби у артисто!

Иначе убаво праиш, че връгаш, викаш и трошиш от време на време. Жените, като забраат къде им е местото у семейната йерархеа, и почват да сакат да се преборат с мъжете си. По-добре да викаш и да трошиш чинии, отколко да й наплъниш канчето с песници, у тва спор нема. Що се отнаса до гумениците ти, таа кауза е загубена, от сега да ти каем. Никогиж нема да ги тура къде сакаш. Ни па нещо друго ше тура къде сакаш. Ти мининки деца видвал ли си? Они сакат да напраат сичко възможно, само и само да те изкарат от равновесее. И жените са така, ама ни децата, ни жените го разбират. Дръпат ти вниманеето по тоа начин, па и праат мининко бунтче, та да видат дали моеш да им се наложиш. На тех им требва ядосан баща или мъж, а не путка заспала, къде да си намери клапавците къде сака, да си ги обуе и да е доволен от живото.

И я да ти каем у заключенее, кък ти на мене – курвата, къде ме каниш с ньея, ти я не щем. Я съм пророк на единственио истинен бог и немам време да се изпикам от ебанье. Плъно е с поклоннички, къде не само свирки, а сичко праат, така че не съм опрел до тва. Мерси, се пак. Скоросмрътницата и суджуко нема да ги откажем обаче, Тумбак Пепеив не забранева подобни консумативи. Напротив, консумираньето нги според ньего, а и според мене, помага да се избистри съзнанеето и да получиш просветленее, да те еба.

Пробвай кво ти казах и, ако има файда, след две седмици ми ги пущи на долепосоченио адрес, тъпанар ли си, къв ли си, да те заеба!

Благословен да си и там кво сакаш!

Послепис: Абе, жмуйо, чекай, че сега се сетих. Ти нали викаш, че жена ти е убава. С безкрайната си доброта Тумбак Пепеив ти верва. И само сака да те пита, куробради, ти знааш ли колко народ на тоа свет ебе ебати уръпяците, и у тех пак има паужини?! Айе, бегай, мъйняй се, че като земем едно дръво…!"

*Синь домат - патладжан