Кило кръв и метър кожа

troika kebapcheta

Тия се стрепаа за едното нищо, ама я кво да праим? Влаза ли ми у работата? Не съм кой знае колко пиещ човек, ама консумирам, ич да не е. Между половин и литър на день са ми наплъно достатъчни, ако не е некой празник. Иначе требва да уважиме рожденико или па светецо, нема да се излагаме.

Оно стана от едното нищо. Буат сантасе. Я бех у тва село по работа. Да се видим с кмето по едни дръжавни дела. Имам предвид, че требваше да усвоиме некакво количество средства. Е, добре, щом настоявате, ше си каем. Около сто и педесе ияди европейски пари. Стадион щеше да праиме. Ние колко го напраихме е друг въпрос, ама тва е друг въпрос.

-          Майка ти ше еба я, пустиняк нещастен!

-          Кво сакаш бе, ше ти прекръшим врато така, кък си седиш!

-          Ти, ако не редиш картите, я Стоил да се не казуйем!

-          Казуйей се и Ерменко, ако сакаш! Я ни съм ти кръсник, ни картоньо съм редил!

-          Оти ми не едеш ую!

-          Оти немаш уй! Оно поне путка да ти беше дал Господ, ама ти си без ич!

-          Те сега рипнах, та те утрепах!

-          Айде бе! Рипай, да ти изкрътим зъбевцете!

---

Бех седнал да апнем тройка кибапчета с пражени компере. Онаа, кръчмарката се позабави с поръчката, та си зех трета рикия. Кой спре да пиа, обезателно кюфва, тва съм го видел не еднъж и два пъти. Мрът като пилци. Ебем тва за живот. Без спирт и путка си за нигде.

---

Оня па зе та рипна, откаченяко. През масуката направо.

Сграби го за врато и като шибна у душемето, другио рече „гняк“.

-          Бива ли така бе, мунчета? – рипнах се от местото си. – Па, оно нема пладне, кво се разфръгате за едното сантасе, да ви еба и двоицата?

-          Тоа кво ни се бръка, Сашо?

-          Па, я не знам.

-          Айде да го прибиаме!

-          Кво чекаш?

---

Бия си ме като ората. Кък си требва. Ожулия ме от мъдата до веждите.

-          Те ти кибапчетата и компиряку. Манку се позабавия, оти токо спира – вика онаа. – Сгнявили са те, нищо ти нема, не си го турай на сръце.

-          Ама я…

-          Кръчмарка съм триесе годин и съм забелезала, че кой развардва, най-млого пати,

-          Е, добре, отодим при кмето!

-          Ти ли, бе!?

-          Я, та кой!? – одръвих се.

-          Беги! – она пойде да сипува на некой биру из алуминувуто каче. – Он само тебе чека. Те там седи и пита дека си.

Пойдох, кво да праим?

-          Що си не земеш кибапчетата.

-          Нема, тука ше ги едем, само да се опраиме с кмето.

-          Опраяйте се, я не знам.

---

-          Ше зееме ли проекто? – Замфир Василев, така се казуйеше, се беше поврънал, като се беше наобедвал, човеко.

-          Нема кво да го праиме – викам я. – Ше откопчиме нещо и за назе си, а и ше остане.

-          Колко?

-          Те толко – фанах една химикалка и написах на лис, че они сега сюшат телефоньо.

-          Па добре е.

-          А ич?

-          Беги да бегам, че ми истинаа кибапчетата и компирете.

-          Беги. Тебе манку са те били, като те глеам.

-          Абе, не беше толко манку.

-          Не е требвало да се закачаш с тия шашювци. Они секи день на сантасето си посегат един на друг. Се некой бил излъгал другио. Айде, маиняй се.

-          Айде…

Я повече у тва село немаше да се поврънем. Изедох кибапчетата набръже, компирете си ги завих у ратишка, ала тва определено не беше европейско отношенее, я не знам къде бех попаднал.

 


За още северозападни истории, бегайте у нашта секция Разкази.
А ако случайно сте изпущили некоя от книгите от Северозападната трилогия на Торлако "Северозападен романь", "Автономията????" и "Май ше ни бъде...", веднагически моете да поправите тоа пропуск у нашио Магазин

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

 

Разкази за маса

razkazi za masa frontНелепи, невъзпитани и неподредени. Безмилостно смешни и баснословно шантави. Такива са разказите за маса.

Иска ви се да сте там? Сред цигарения дим, зад зацапаните прозорци, които кънтят от смях, наздравици и препирни?

Торлака ви е запазил място. Придърпайте си стол, сипете си едно пиенье по ваш избор и разгръщайте смело!

.

Читатели за Иваил

“На средата на „Иваил цар“ съм и с удоволствие чета книгата. Много ми харесва как Стоян е изградил образа на Ивайло – толкова противоречив и интересен. Много майсторски е пресъздал и действителността от онази епоха. Несигурността, която са усещали хората по нашите земи.Романът е изключително увлекателен, има съспенс, чете се с удоволствие.”,
Багряна Попвасилева-Беланже, доктор на филологическите науки, Сорбоната

ВИЖТЕ ОЩЕ
 

Промоции

rm 9books

ПРИМОЦЕА

- Северозападната поредица ("Северозападен романь", "Автономията????", "Май ше ни бъде...", "Херакъл от Диви дол", "Разкази за маса") можете да вземете за 77 лв. вместо 83 лв.

- При покупка на всичките 10 книги (Северозападната поредица плюс двете части на "Иваил цар", плюс "Хазарт", "101 текста на Торлака за Биволъ" и "Аз, ваксинаторът"), те ще ви струват 155 вместо 168 лв. 

В медиите

„Моят човек“ писател – Стоян Николов – Торлака

269136200 4691094374273339 2016389572412586466 n

"Торлака е интересна и вълнуваща личност. Познанството с него и книгите му дава вълнуващи преживявания и знания, но има и негативи. На първо място за четящите – на всяка страница би следвало да има червена точка, така че не давайте тези издания на деца под 16 годишна възраст! За тези, които смятат да сядат на маса с него, трябва да знаят, че такова деяние е препоръчително само за тези, пълнолетни и способни да носят лична отговорност граждани, покрили критериите за напреднали по българския банкетен стандарт.

С други думи – трябва да можете да изпиете поне едно кило северозападна скоросмъртница, без да проявявате признаци на видимо пиянство, като за такива не се броят задиряне на жени, предизвикване и/или участие в батални сцени, а заспиване на масата, нарушения в двигателния и говорния апарат, както и по-тежки реакции на организма, които силата и количеството на алкохола може да провокират и да се озовете в Токсикологията. Ракията е безцветна и на вид е досущ като вода. Пие се в голяма чаша, като в друга такава се сипва истинска вода, от която се отпива след глътката огнена течност, за да погаси избухващия в устно-стомашната лигавица пожар. Накрая пиенето на вода изгубва значение, защото просто не можеш нито да различиш едната и другата напитка, нито да запомниш разположението на чашите..."

Вижте цялата статия на Видин Сукарев за сайта Media Cafe в ТУК.

 

Снимки

a-5.jpg
 

По телевизора

Sample video

Торлака у БНТ

Читателите за Северозападната трилогия

"Истински, български, хем смешни, хем дълбоко проникновени книги пише Стоян. Не съм от Северозапада, но изобщо не ми попречи да се забавлявам и да се наслаждавам на текста! Дори ми беше интересно, че срещнах уникални думи. Така обогатих познанията си за българските диалекти, по един чудесен, забавен начин! И историите са поднесени толкова интересно, завлададяващо, че се четат с удоволствие!" - 

Мария Панчева

ВИЖТЕ ОЩЕ

Северозападен речник

Фейсбук

Loading ...