Размислите на един северозападен вепър за джайнизма
- Детайли
- Категория: Разкази
- Публикувана на Понеделник, 12 Май 2014 14:49
Тва джайнизмо си е ебал пичката майчина, я ви каам, па виа ако сакате вервайте. Другите ако са на опако, они са на терсене, да им го напне разгонен нерез. Мое ли да имат две главни секти, като основнио спор меджу них е дали да се носат или да не се носат дреи, ми обяснете вие на мене?
Понеже, видиш ли, един правоверен джайнис на пръво место требва да внимава да не причини вреда на нищо и никой, половината от тех одат голи, та да не би некъде у дреите им да се завре неко буболечка или барабиняк и они да я смачкат… Кък кое да са толко улави ми кажете!? Ше ми мръзнат на мене ташаците ден и нош що могло некой паяк да липше… Да ме не ебал лудио!?
Другата половина па викат, че да одиш гол не било гаранция, че нема да прекинеш неко гад и затва си се облачат. Според тех, щом си се разпищолил, зимаска ше ти е студено и требва да палиш огин, та да се грееш. А щом запалиш огин нема никаква гаранция, мойто мунче джайниско, че у дръвята се не е завъдила нищо и никаква гъсеничка. И ако се е завъдила, ти ше си я умориш като стой та гледай. Па и неко ношна пеперуда мое да се фръли у пламниците и те го те – зарди едното оденье гол пак се връщаш ебем ти надзаде у спиралата на преражданеата и ше се мъчиш камара време като грешен гявол.
Лично мене ако питате, у тезата на те тиа те вторите има млого повече здрав разум. Ама кой ли ми сака мненеето? Они джайнистете си имат камара там тиртханкари, демек велики учителе, къде са измреле преди камара време, ама кво са казали, те тва е и друго нема. Да си нги верват ората, техна си работа, ама кък мое да клатиш мъда по улиците, та да не си бил размазал некой сътвер, я не щем и да знам. Само знам, че ако един джайнис мине през Северозападо ше бъде бит на леганье и на ставанье, що оно тва техното се не тръпи, да го еба.”Що си гол бе!? Ти срама немаш ли!?“; и айде зади врато. И ше са си прави ората. Ненасилие, не знам кво си… Е кък така? Чеки, че се присетих!
Тва с ненасилието верно е най-малоумната история у джайнизмо. Кажете ми кък да идем я у кръчмата, да се надеям като прасе и да не наплъним на некой врато с песници? Ама нема “не е виновен”, “що го биеш”, “мани човеко”. Само присвивам едното око, та да фокусирам и на пръвио, къде ми попадне у полезренеето, му откръшвам два шамара додек да видиш. Та ако ще Командо да е, ич не ме ебе. Я обикновено рипам на бой тогива, коги така съм се наклал, че и с клечки кибрит да ме горат, пак нема да разберем. Ама тва с ненасилието е неблагодарна работа. Чисто разхищение на пари, време и пиенье. Закво да изарчим камара левове у хоремаго, да утрепем свет време и да стръкам барем кило пиенье, коги после требва да си се приберем дом и да си легнем, без ни я да съм наплатисал некой, ни па он да ми е отпорил поне едно уше? Тиа джайнистите не мислат с главите си, я ви каам…
А па ненасилие у домашни условия? Мани не думай! Само си представете ква анархия ше настане у семейството, ако жената и децата знаат, че моат да си праат кво си сакат и ич не ги грози опасността да нги скръшиш кокаяцете кък си требе!? Не мом да го възприемнем тва. За мене си е наплъно у редо на нещата да се случи следната ситуация, примерно на вечера:
– Жено, кво е тва яденье ма!?
– Е, паприкаш…
– Я казах ли ти да не готвиш без месо ма?
– Е, каза ми…
А щом мъжо у къщата е казал нещо и некой се не е съобразил с ньего, става страшно. Не, требва, наложително е да стане страшно. Що иначе Вселената на къде отоди, ми кажете вие на мене? Пяс, трес, гром и те така те! После ред слъзи, ред цифки и закючванье у банята. Е така е, като ти е толко акъло и имаш памук у ушите… Така се получава по неко път.
Или па мининкио ти се връне от училище с некоя двойка у бележнико… Или па друго стане, йоще по-страшно – връне се коги не си на кеф. Малиии! Е и кво, ненасилие ли викате, бацета джайнисти!? Де елате да гледате, па да видите кво е ненасилие. Моментално му отвинтвам канчето и му трошим свите кокайе един по един и накуп. Ненасилие трънки!
Мале, а па Бечо… Е, кажете ми вие, драги джайнисти, кък Бечо, дека си грухти кротко у кочинята и одим по два пъти на день да му фрълим по една кофа помия и да му се порадвам… Чеките, че се размечтах… Та, кажете ми кък тоа Бечо ше се превърне у пихтийка, печени чривца, неко мръвчеца на жар, сланинка за рикиата, те така де, сещате се, кък ше се превръне у сички тиа кулинарни изкушения посредством ненасилие? Може би, драги джаинисти, вие си мислите, че Бечо ше си тегли ножо самичък? Ако си го мислите, драги джайнисти, сте си ебали капаците и не познавате ни Бечо, ни свинската природа като цело. Бечо си сака да го наобиградите барем четри-пет човека, па да му връжете срещуположните крака, па да го сгръваяте на земи, па да е остър ножо като за бръсненье, па да го порнеш у врътецо баш къде е артериата и те така те… Наш Бечо си е прос, признавам си. От мантри не разбира, знаа само да еде, да квичи и да чека Коледа.
Ма, нека изследваме джайнизмо и от некои други гледни точки. Например, пак зарди добруваньето на тиа буболечки, пусти да опустеат, джайнистите метат с едни метли преди тех си, коги одат. Е, бива ли така бе, мили ора!? Па иначе приказвате, че пръвио ви закон бил да не причинявате вреда на нищо и на никой! Та я ли съм у временната заетос и ше ми изедете лебецо додек мигнем бе!? Нека да си представиме следната случкя: я си седим поди орейо до Читалището, опнал съм се на сенкя, почесвам се изотдоле през сцепенио джеб на панталонете и се чудим от кво да умрем общо зето. Работното време си тече, на краю на месецо ше си зеем париците, мое да не са млого, ама са си сигурни, дръжавна работа, мама му да еба и те така те. Идилия. Или по-право да каем нирвана, вие ли сте джайнисти, да ви го намаам у хастаро!
Та, седим си я, лекечко позадремвам, що е време за пладнуванье, ама се пак поотварам едно око да не би да пъкне кмето отнегде и изеднъж! Те ти, примерно, трима джайнисти с по една метла. Одат по главната улица и метат, та пушилкя се дига. Не, че некой джайнис ше си строши краката да дое да се засели у наше село де, ама я да си каам. И минете вие навам, минете натам и те ти го те, целото село изметено, та муа да кацне на асфалто ше се разкикерчи. Дотук добре, ама кви ше са косвенете последствия, ше ми каате ли вие, драги джайнисти? Е, добре, щом мирвате като ботори, я ше ви каем. Ше мине оня смръделняк, кмето, ше загледа, че е чисто като никогиж преди и те го те! Я пак на борсата, вие назначени на мойто место. А на вазе мойта заплатка ше ви стига, та и йозгоре. Ли едете само разни тревояци, не пиате, не пушите, па и голи одите…
И ше ви дадем само йоще един пример що джайнизмо е най-големио враг на северозападнио сътвер, че вече почнах да досадиням и на мене си, па камо ли на вазе… Те го те, джайнистите не дават да се оди с кожени дреи. Що, видите ли, животните ги болело като нги дерат кожите. Е кък ше ги боли, като пръво ги кояме, не знам, ама да кааме, че тва е друга тема. Тва къде ме скандализира лично мене е млого по-важно от неколко милиона добичета, къде сека годин губат живото си, та да се преврънат у яки, палта, прашки (оня ден гледах по порното) и ботуши.
Кък ше се облачам я за вечеринките секи петък у горньото село бе, драги джайнисти!? Тамън посбрах парици, що продадох две ягнета за Гергьовден и мислех да си купим кожено яке, а вие нема да ми давате, така ли!? Да си не зеем един билет до Индия и да ви разкатаам фамилията? Ли като налундзим шпицарете, па червенио анцуг с бели кантове, па йозгоре коженото яке, па като загладим бретоно с вода и захар и ше сберем очите на све пичкор у барем три села бе, ей, драги джайнисти!?
Ма, но на вас и за пичкоро ви е през макарите, ама айде! Ли един от основните ви постулате е въздръжанее от ебанье… Мислим да завръшим тоа трогателен научен трактат с едно обобщенее и един призив. С обобщенеето мислим, че ше се съгласи секи нормален човек, къде знаа колко уши има на главата. Не пиете, не ебете, месо не едете, не пушите, не си носите не новите, а направо никви дреи… Е, закво живеете бе, драги джайнисти? Айде, нема нужда да ми отговарате…
А призиво ше го отправим къде секи северозападен сътвер, дека мое да чете. Бий таа гад мръсна дека свариш, бако! Удри през бъбреците, да еба техната джайниска семка, да еба аз! Но тва е проклето и у чирвата бе! Вие предстаате ли си тиа ако некогиж земат властта (но у България нема кьорав джайнис, ама примерно)??? Они ше ни скопат, ше затворат казаньете за варенье на рикиа и ше сме благодарни ако ни дават поне увити у по един чарфаф да скитосваме по улиците. Беги, мани се, че мамата си е ебало джайниска…
---
И те така те. Ако ви се чете още, тука има РАЗКАЗИ. А мое и да си купите некоя книжка с афтуграф от Торлако. Он е от съседното село, ама се справя горе-доле с писането мунчето. Те тука му е МАГАЗИНО.