Витали Парената въшка и акто на изнасилванье

Sample image

– Добре, и кво сакаш сега от мене? Да пишеме, така ли? – оно се видеше от хеликоптер, че на тоа човечец му се не занимава с простотиите на Денка Мандрамуняко.

– Ше пишеме и отгоре! – тропна с цуцулатио си балдър по мокето она – Тоа ше го затрием и заравним! Тва не е човек за менe!

– Чеки малко сега, Денке… – служитело на редо се опитваше да пази спокойствието у целото поречие и ич му не беше лесно с тия бесни али – Айде преди да пишеме, да поприказваме малко, кво ше каеш? Те тука те има некви бискувити, земи си, ако ти се жуберка нещечко.

– Кво има да си оратиме, господин милиционер!? – сопна се Мандрамуняко – Он… он…

– Те сега само тва ми требваше! – не стига, че е петък и гледам кък да се приберем у назе, та да оберем лозето, а ти ми приказваш за „он“! Кой е тоа он?

Витали извади една химикалка с пъшканье из чекмеджето изподи бюрото си и по стар навик я напюнчи, се един вид е химически молив.

– Нали ти казах бе, чичо Витали!? – Денка зарови ръце у шаките си – Оня буцуняк, Разпети петък да не дочека!

– Кой, кой? – погледна я он изподи вежди – Тука си има ред, тва е дръжавна работа, не е като да одиш цел ден из селото на оверлог.

– Е, ти си на дръжавна работа и горе-доле тва праиш, чичо Витали.

– Мани ме ти мене не гледай! – тропна по бюрото Парената въшка и фръли поглед с белото на очите къде джамо. Слънцето вече беше паднало. Идеално време да се бере грозгье – Тва си е друго, кажи ти кой те е изнасилил и да се родиме сички. Записвам, имай предвид!

– Братан, нали ти казах, кой мое да е!? – сопна се она и зафръли опаковката с бискувитите толко обидено, че за малко полицаю чък да й поверва.

– Денке… – почна он леко и равно, па се надигна малко от местото си и добави кротко – Те тука те записвам „Братан Стоименов е изнасилил Денка Костова.“ (он верно записа, мани майтап). У кой час?

– Е, ебем ли го, некъде къде полунош ше да е било…

– У два часо ние с Братан Стоименов играхме белот у кръчмата, Денке! – Парената въшка намести очилата на носо си – От девет и половина до два и петнаесе горе-доле. Бехме ортаци срещу Денчо Пръжката и Рангел Сирището. Точно къде дванаесе да е било, коги оня педерас Рангел рече двеста, ама я му зех сичко коза, що имах длъга до Ристов брег пика. Имаш ли нещо да добавиш?

– Е, мое и да е било преди тва, я се бех… кък викат по телевизоро… шокирала…

– Ако още малко ми тръкаш нервите, ше разбереш баш кво е шокирванье! – изпоти се по челото Витали – Кажи кво да пишем? Кога е станал акто на насилствено полово сношенее?

– Е, не знам! – она пак тропна с крак оземи – Прибий ме, ако сакаш!

– А, ма! Ти верно ли ревна!?

– Да, що да не ревнем!? Мене не мое да си ме ебе кой си сака, я си имам достойнство!

– Денке, я си те уважавам, мойто момиче. Ква ще да си. – спокойно рече Парената въшка – С баща ти бехме приятеле, макье ти беше свесна женица, никогиж нема да забоварим къв бел муж праеше, човек да си изеде пръстите от китките. Ама, де земи се съгласи сега. Съмневам се Братан да те е изнасилил, моме…

– Сакаш да каеш, че съм грозна ли бе, дрътофелник окапал!? – она се рипна от местото си и се стръча къде ньего със зачръвена физиономеа.

– Не, ма, кой ти е казвал, че си грозна, ма! – Витали не помръдна от местото си и само я изгледа авторитетно, така че она се усети и си се връна на столо си.

– Много ора! Много ора са ми казвали!

– Не е въпросо дали си грозна или не си. – Парената въшка притежаваше вроден психологически усет, та стана и сложи ръка на рамото й – Ти, мойто момиче, девствена ли си?

– Не съм… – отвръна она след извесну колеабние.

– Братан изфръгал ли се е у тебе, преди конкретнио казус?

– Не е. Само връз мене, он винаги ме е вардил.

– Добре. Отбелезваме го у протоколо. – Парената въшка записа нещо на листо.

– Не е за тва приказката! – Денка порумене – Оня ме изнасили и те тва си е!

– Добре… – Витали се връна на местото си и пак напюнчи химикало – Пишеме, че те е изнасилил къде дванаесе. Между другото, я ше съм пръвио свидетел у съдо, че Чворо е бил на друго место по тва време. Да си знааш. Къде те еба?

– Насегде, ама най-много отзаде.

– Не, ма, Денке, ти верно ше излееш много проста, кък викат ората. – полицаю беше личнус със силно изявен такт, ама човек тръпи, тръпи, па му дойде до гуша – Не у коя дупка, а къде? На кое место? У коя меснус? Зади егреко ли, на Василино бранище ли, у Севдино гарище ли?

– Кък бе!? – стресна се она – Оно е ясно, че у тех ми го тури!

– Добре, Денке, у тех къде? – записа господин полицай.

– Нали ти викам, че отзаде най-много бе, чичо Витали!

– Чеки да ти обясним пак, момичето ми. – он си дигна очилата на челото – Става въпрос не къде те е онодил, а у коя стаа те е шибнал.

– На вторио етаж, у долната соба. – беше категорично безапелационна Мандрамуняко – Първо там, а после се повторихме у куфнята. Накраю пробва и у летната куфня, ама нещо не можех да му го дигнем.

– А ти ую ли ми диреше там?

– Не, бе! Отидох да видим Юбица!

– Ю-б-и-ц-а… – записа полицаю – И по кое време тва?

– Негде малко преди ракийно… – закръши пръсти Денка.

– Сериозно!? – тропна по бюрото он и метна химикалката у свет бели – Не беше ли полунощ!?

– Е, я… Не помним баш…

– Светло ли беше или тевница?

– Па, не знам…

– Значи, Братан Стоименов е осъществил полови актове с тебе, ама ти не помниш баш кога, така ли?

– Ми, кво, изпаднала съм у неква стокхолмска синдромация, мое и да съм се влюбила у ньего. – изгледа го кръвнишката она и стана от местото си за пореден път – И я съм жена, и я имам чуства.

– Тва за вюбваньето на Денка у Братан сички го знаеме. Целото поречие даже. Присира ни се от ньего. Вие сте бетер Отело и Дездемона, да ви еба. А сега да земеш да ми не вреш тия цомбарляци у физиономията, оти, ако те види мойта, само на жени ше станеш! – Витали Парената въшка смачка листо у десната си шака и зафръли и ньего негде си – Айде да си одиме, че си имам работа по дворо.

– Я ше ви помогнем с грозгьето, нашто нищо не роди таа годин, ама да знаеш, че тоа, Братан е голема гад! И ебе къде кво дофане.

– Ше го имам предвид. – Витали Парената въшка се изпраи от местото си и по стар навик се огащи, кък си му е редо – И те еба, така ли?

– Да!

– Насила ли беше, моме, или ми тръкаш времето?

– Насила! – отвръна със спаднали гуми Мандрамуняко.

– Тоест, не те е питал дали сакаш?

– Да! – она тука усети шансо си да се прегрупира.

– А, кога ти посегна, ти кво?

– Не ми е посегал, я го цукнах по образо и му казах, че сестра му е случила на мъж у къщата.

– Айде да одиме да береме лозето, кво ше каеш? – потупа я по рамото Витали – Че оно ше земе да се стевни вече.

– Айде, щом си казал…

– Има ли изнасилванье?

– Е, я си мислим, че требва да си наясно, че Братан е зла гад и да го следиш поди око, чичо Витали.

– Знам я, ама ми не е само он на главата, момиче. Не ми е само он на главата. – изсумте полицаю – Те виж, днеска ти зе, та се домъкна при мене. Дреите ми иде да си скинем…

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

 

Разкази за маса

razkazi za masa frontНелепи, невъзпитани и неподредени. Безмилостно смешни и баснословно шантави. Такива са разказите за маса.

Иска ви се да сте там? Сред цигарения дим, зад зацапаните прозорци, които кънтят от смях, наздравици и препирни?

Торлака ви е запазил място. Придърпайте си стол, сипете си едно пиенье по ваш избор и разгръщайте смело!

.

Читатели за Иваил

“На средата на „Иваил цар“ съм и с удоволствие чета книгата. Много ми харесва как Стоян е изградил образа на Ивайло – толкова противоречив и интересен. Много майсторски е пресъздал и действителността от онази епоха. Несигурността, която са усещали хората по нашите земи.Романът е изключително увлекателен, има съспенс, чете се с удоволствие.”,
Багряна Попвасилева-Беланже, доктор на филологическите науки, Сорбоната

ВИЖТЕ ОЩЕ
 

Промоции

rm 9books

ПРИМОЦЕА

- Северозападната поредица ("Северозападен романь", "Автономията????", "Май ше ни бъде...", "Херакъл от Диви дол", "Разкази за маса") можете да вземете за 77 лв. вместо 83 лв.

- При покупка на всичките 10 книги (Северозападната поредица плюс двете части на "Иваил цар", плюс "Хазарт", "101 текста на Торлака за Биволъ" и "Аз, ваксинаторът"), те ще ви струват 155 вместо 168 лв. 

В медиите

„Моят човек“ писател – Стоян Николов – Торлака

269136200 4691094374273339 2016389572412586466 n

"Торлака е интересна и вълнуваща личност. Познанството с него и книгите му дава вълнуващи преживявания и знания, но има и негативи. На първо място за четящите – на всяка страница би следвало да има червена точка, така че не давайте тези издания на деца под 16 годишна възраст! За тези, които смятат да сядат на маса с него, трябва да знаят, че такова деяние е препоръчително само за тези, пълнолетни и способни да носят лична отговорност граждани, покрили критериите за напреднали по българския банкетен стандарт.

С други думи – трябва да можете да изпиете поне едно кило северозападна скоросмъртница, без да проявявате признаци на видимо пиянство, като за такива не се броят задиряне на жени, предизвикване и/или участие в батални сцени, а заспиване на масата, нарушения в двигателния и говорния апарат, както и по-тежки реакции на организма, които силата и количеството на алкохола може да провокират и да се озовете в Токсикологията. Ракията е безцветна и на вид е досущ като вода. Пие се в голяма чаша, като в друга такава се сипва истинска вода, от която се отпива след глътката огнена течност, за да погаси избухващия в устно-стомашната лигавица пожар. Накрая пиенето на вода изгубва значение, защото просто не можеш нито да различиш едната и другата напитка, нито да запомниш разположението на чашите..."

Вижте цялата статия на Видин Сукарев за сайта Media Cafe в ТУК.

 

Снимки

dimi-bekova-01-her.jpg
 

По телевизора

Sample video

Торлака у БНТ

Читателите за Северозападната трилогия

"Истински, български, хем смешни, хем дълбоко проникновени книги пише Стоян. Не съм от Северозапада, но изобщо не ми попречи да се забавлявам и да се наслаждавам на текста! Дори ми беше интересно, че срещнах уникални думи. Така обогатих познанията си за българските диалекти, по един чудесен, забавен начин! И историите са поднесени толкова интересно, завлададяващо, че се четат с удоволствие!" - 

Мария Панчева

ВИЖТЕ ОЩЕ

Северозападен речник

Фейсбук

Loading ...