Кога ще ги стигнем зимбабвийците...

Mина към четвърт век, откакто покойният вече Тодор Колев изпя своя хит „Как ще ги стигнем американците“, превърнал се във времето в символ на наивността и провалените мечти на няколко поколения българи. Към сегашния момент все повече от нас изобщо и не мислят за стигане на американците по начина, по който акторът ги представя – като еталон за това, за което си мечтае всеки нормален народ. Достоен живот, ред, сигурност, честни управници, работеща икономика.

На война като на война

Много приказки се изговориха около зловещия случай във Враца, при който осемнадесетгодишният Тодор загуби живота си. Да, историята наистина е смразяваща. В най-обезлюдения регион на намиращата се в зловеща демографска криза страна едно момче, здраво и право, на практика отгледано от родителите си и готово да се гмурне в живота, вместо това попада в гроба. След нелепо улично спречкване посред бял ден в центъра на областен град. По-стряскащо обаче е друго.

Да спасим здравето на Сидхарта Гаутама!

Струва ми се, че основната причина да живеем зле като нация се корени в народопсихологията ни. Ние сме чисто и просто едни неблагодарници и това си е. Постоянно намираме за какво да мрънкаме и да се оплакваме, без да забелязваме какви чутовни жертви правят други хора, за да си живеем живота в охолство и блажено спокойствие. Ето защо понякога трябва да ни се напомня какво получаваме в замяна на нищоправенето и високия стандарт, който ни се осигурява свише.

Добре дошли в глобалната фавела!

Вчера жена ми проведе един доста продължителен телефонен разговор с наш приятел, живеещ в един от най-големите български градове. Покрай другите лакардии той й разказал и две на пръв поглед безобидни истории. В първата някакво дете в парка шибнало шамар на дъщеричката му, а когато той направил забележка на майка му, фльорцата (видимо състоятелна поне във финансово отношение фльорца), му вдигнала скандал, обадила се на някакъв борчага, изваден като от висаджийските деветдесетилетия, който пристигнал с джипа си и без много-много да се обяснява, на свой ред праснал един юмрук на приятеля ни, след което събрал домочадието и отпрашил с мръсна газ.

Divide et impera

Все по-често чак започвам да се чудя аз ли съм почнал да изкуквам или ние сме най-недораслото общество от Гибралтар до Чукотка. Имам чувството, че ни пускат някакви специални химикали във водата, за да се държим като ваксинирани кокошки и да сме тотално неадекватни на ситуацията в страната ни.

Клопката на наивността

Как увреденото ми (под)съзнание свързва дните между Коледа и Йордановден, познати на предците ни като Мръсници, Поганни или Караконджови с родната журналистика, не мога да ви кажа. Знам само, че повече от дузина Нови години се извъртяха, откакто тази на пръв поглед съвсем абсурдна асоциация се е загнездила в съзнанието ми и изобщо няма намерение да се маха оттам. Напротив, досадна като стара мома сякаш ми се хили в лицето и ми повтаря до втръсване „Аз казах ли ти!?“.

Отворено писмо до дядо Мраз

Здравей, дядо Мраз!

Първо искам да ти се извиня, че те наричам дядо Мраз, а не дядо Коледа, както си познат в повечето нормални страни. Тъй като обаче не живея в нормална страна, аз си действам както си знам. В моята страна нищо съществено не се е променило от времето, когато те наричахме дядо Мраз, та затова и си викам да избягам от бутафорните промени и да си го карам постарому.

2015-а – в Абсурдистан нищо ново

Резюме на годината

В края на годината всеки от нас е склонен да си прави равносметки, да се зарича да промени нещо към по-добро, да се пита „къде сбърках“… В това няма нищо лошо, нали в крайна сметка в човека е заложен стремежът към усъвършенстване и по-добър живот?

Негативното обаче излиза на показ когато осъзнаваме кои са кусурите ни, знаем какво е нужно да направим, за да се отървем от тях, но бездействаме и животът ни продължава да се движи в някакъв омагьосан кръг на абсурдите, от който сякаш няма измъкване. Ако трябва да направим равносметка не лично за себе си, а за държавата ни като цяло, то 2015 година може да бъде приета като представителна извадка на целия така наречен преход. Много от най-наболелите ни проблеми вече окончателно излязоха наяве, решенията им изглеждат измамно лесни, а промяната май е по-далеч отвсякога, макар и да се натрупва все повече обществена воля в смисъл „това повече не може да продължава така“.

За каките и бацетата

Толкова е психоделично, че да се чудиш дали да се смееш или да ревеш с крокодилски сълзи. Някакви Буди, успели млади мъже, преминали през катарзис, каки и безкраен низ „служители“ на Темида ни разкатават фамилията всеки божи ден, а ние само се вайкаме, ама тихичко, за да не събудим гнева им. Защото те са си повярвали, че са всемогъщи, а ние, като истински граждани на Европейския съюз, изпитваме емпатия към тях и също ги приемаме като такива.

 

Разкази за маса

razkazi za masa frontНелепи, невъзпитани и неподредени. Безмилостно смешни и баснословно шантави. Такива са разказите за маса.

Иска ви се да сте там? Сред цигарения дим, зад зацапаните прозорци, които кънтят от смях, наздравици и препирни?

Торлака ви е запазил място. Придърпайте си стол, сипете си едно пиенье по ваш избор и разгръщайте смело!

.

Читатели за Иваил

“На средата на „Иваил цар“ съм и с удоволствие чета книгата. Много ми харесва как Стоян е изградил образа на Ивайло – толкова противоречив и интересен. Много майсторски е пресъздал и действителността от онази епоха. Несигурността, която са усещали хората по нашите земи.Романът е изключително увлекателен, има съспенс, чете се с удоволствие.”,
Багряна Попвасилева-Беланже, доктор на филологическите науки, Сорбоната

ВИЖТЕ ОЩЕ
 

Промоции

rm 9books

ПРИМОЦЕА

- Северозападната поредица ("Северозападен романь", "Автономията????", "Май ше ни бъде...", "Херакъл от Диви дол", "Разкази за маса") можете да вземете за 77 лв. вместо 83 лв.

- При покупка на всичките 10 книги (Северозападната поредица плюс двете части на "Иваил цар", плюс "Хазарт", "101 текста на Торлака за Биволъ" и "Аз, ваксинаторът"), те ще ви струват 155 вместо 168 лв. 

Публицистика

ЗА ЧЪК НОРИС И АВТОМАГИСТРАЛА „ХЕМУС“

boiko magistrala

В тази седмица, в която автентичното БКП, което хем няма нищо общо с БКП, хем е „столетница“, заяви готовност да търси реванш от управлявалото в продължение на единайсет години БКП, определено от Любен Дилов-син като „класическа народна партия“, ми остана време да се посмея и на друго. Прочетох един виц. Значи, на Чък Норис му станало скучно и измислил машина на времето, за да се поразнообрази. Прехвърлил се в 2756-а година (примерно), а, оставете другото, и успял да се върне в наши дни. Всички го питали какво е видял, но един от въпросите се откроява. „А автомагистрала „Хемус“ завършена ли е вече?“. Разбира се, въпросът е риторичен и е кулминацията на вица. И има защо.

Надали има човек, на когото не му е втръснало от гръмките приказки на управляващите (не само на БКП-ГЕРБ, а на всички от 1974-а насам) как автомагистрала „Хемус“ ще е готова ей сега. Утре. Догодина. Тая петилетка. И все така. До 2024 година ще стане половин век.

Прочети още...

В медиите

„Моят човек“ писател – Стоян Николов – Торлака

269136200 4691094374273339 2016389572412586466 n

"Торлака е интересна и вълнуваща личност. Познанството с него и книгите му дава вълнуващи преживявания и знания, но има и негативи. На първо място за четящите – на всяка страница би следвало да има червена точка, така че не давайте тези издания на деца под 16 годишна възраст! За тези, които смятат да сядат на маса с него, трябва да знаят, че такова деяние е препоръчително само за тези, пълнолетни и способни да носят лична отговорност граждани, покрили критериите за напреднали по българския банкетен стандарт.

С други думи – трябва да можете да изпиете поне едно кило северозападна скоросмъртница, без да проявявате признаци на видимо пиянство, като за такива не се броят задиряне на жени, предизвикване и/или участие в батални сцени, а заспиване на масата, нарушения в двигателния и говорния апарат, както и по-тежки реакции на организма, които силата и количеството на алкохола може да провокират и да се озовете в Токсикологията. Ракията е безцветна и на вид е досущ като вода. Пие се в голяма чаша, като в друга такава се сипва истинска вода, от която се отпива след глътката огнена течност, за да погаси избухващия в устно-стомашната лигавица пожар. Накрая пиенето на вода изгубва значение, защото просто не можеш нито да различиш едната и другата напитка, нито да запомниш разположението на чашите..."

Вижте цялата статия на Видин Сукарев за сайта Media Cafe в ТУК.

 

Снимки

b-16.jpg
 

По телевизора

Sample video

Торлака у БНТ

Читателите за Северозападната трилогия

"Истински, български, хем смешни, хем дълбоко проникновени книги пише Стоян. Не съм от Северозапада, но изобщо не ми попречи да се забавлявам и да се наслаждавам на текста! Дори ми беше интересно, че срещнах уникални думи. Така обогатих познанията си за българските диалекти, по един чудесен, забавен начин! И историите са поднесени толкова интересно, завлададяващо, че се четат с удоволствие!" - 

Мария Панчева

ВИЖТЕ ОЩЕ

Северозападен речник

Фейсбук

Loading ...