Динко – герой на нашето време

Днес е Международният ден на театъра, та някак съвсем спонтанно се появи идеята да отдадем дължимото на може би най-голямата звезда в България през последните няколко седмици. Да, вярно е, че Динко от Ямбол е самодеец. Вярно е също така, че театърът, в който се подвизава като главно действащо лице, е театър на абсурда. Но, в крайна сметка, какво променя това в една държава, в която всички понятия са с извратен смисъл, ценностите – подменени, а героите до един отговарят на определението king for a day, fool for a lifetime?

Честит Трети март!

За тази дата могат да се кажат, а и са се казали много неща. Противоречиви, разбира се, ние сме българи, няма как. От това, че този е националният ни празник и той е единствен до това, че всъщност става въпрос за договор, и то прелиминарен (предварителен) между две страни, нито една от които не е България. От това, че на този ден трябва да се обединим като целокупна нация до отричането изобщо на понятието ден на Освобождението заради факта, че в Санстефанския договор става дума просто за автономия. От „трябва да се гордеем, че сме българи“ до „имаме къде-къде по-важни дати в историята си“.

Видин бил по-беден от некви аборигене… Айде марш, бе!

Според некви си Евростат там, къде се праат, че моат да сравняват несравнимото, ората от Северозападо живели по-зле, отколко туземците на остров Майот*. Тва е официална статистика, нема лъжа, нема измама. Само за протоколо ше поясним, че тоа бил най-големио от Коморските острове, пльоснат негде между Мадагаскар и Африка. Така пише у учебнико по географеа, я не съм одил там лично, а и немам намерение.

Да убиеш присмехулник

Преди два дни почина американската писателка Харпър Ли, авторка на тази забележителна и, както всичко гениално на този свят, противоречива книга, носеща посоченото по-горе заглавие. Оставям изказванията от рода „авторът е искал да каже…“ на маститите литературни критици.

Кой знае защо обаче, лично аз си правя асоциация между някои от втъканите в сюжета нишки с почти сакралното положение на шута в средновековните кралски дворове. Въпреки общоразпространеното мнение, той не служел само, за да забавлява владетеля и приближените му, правейки всевъзможни маймунджулъци, унижавайки себе си в името на доброто самочувствие на околните, като в замяна получава останките от трапезата.

Средната класа – кошмарът на политиците

Няма как да не сте забелязали, че по време на предизборни кампании всички партии се надпреварват да декларират гръмките си намерения да направят всичко необходимо, за да се зароди в България истинска, силна и жизнена средна класа. На думи всички те знаят, че в сравнително малка страна с ограничени ресурси, каквато е нашата, именно средната класа е разковничето за създаване на стабилна икономика. И сипят обещания от голямата кошница с пълни шепи.

Огледалце, огледалце...

Как е самочувствието след срещата с българите в Лондон, господин премиер? Не, не ме разбирайте погрешно, убеден съм, че отново сте възстановил завидните нива на самолюбие, така характерни за личността Ви. Имах предвид по време на ония минути (сигурен съм, че са Ви се сторили часове), които така самонадеяно самичък си натресохте. Минутите на задушевната Ви среща със сънародниците ни, живеещи в британската столица.

Тихият геноцид

Не шофирам. Злите езици твърдят, че упорито отказвам да си изкарам книжка, защото карането би ми пречило на пиенето, но аз категорично не съм съгласен. Може и да се самозалъгвам, но моята версия е, че предпочитам да се клатушкам с влаковете насам-натам, за да мога да гледам.

Ако краката ти са достатъчно яки, за да стоиш няколко часа прав в коридора на трена, а очите ти – доволно любопитни, можеш да си създадеш изключително добра представа за местата, през които минаваш. С автомобил не е точно така, дори и да не въртиш геврека, а само да се возиш. През предното и страничното стъкло образите минават някак по-бързо, не можеш да ги усетиш в пълнотата им.

Кучетата (на Павлов)

Тоя Иван Петрович голям гений ще да е бил, от мен да го знаете. Щом в нашето забързано време, близо век след експериментите му с горкото кученце, евтиният му номер още работи, значи няма как да не се преклоним пред визионерския му дух. Нали клишето твърди, че нещо е гениално, когато е пределно просто, така че шапки долу пред Павлов!