Монике, молим те, върни се и спаси нашата несъществуваща държава!

Аз съм твърдо убеден, че ако Моника Маковей се заеме със съдебната ни система и прокуратурата, ще се разхвърчи перушина навсякъде. Тя, разбира се, няма да се заеме, защото трябва да изгребва лайна поне до живот, а жената не ѝ е само това на главата. Не искам да съм толкова досаден, но такъв съм си, талант, к‘во да го пра‘иш, та, ето тук ще спомена само няколко примера, че ни е нужна не Маковей, а и Мойсей няма да ни стигне.

Една басня с положителен герой Росен Плевнелиев

Като чета хилядите публикации, дето вилнеят като бесни кучета кучета по всички видове медии и социални мрежи в последните няколко дена, и се чудя какво толкова съм направил в миналия си живот, че да натрупам тази незавидна карма и да заслужа да се родя в Шизофреналия. Идва ми да изляза на терасата, да застана втренчен в светлото комунистическо бъдеще като статуя на Владимир Илич и да изкрещя колкото ми държат пролетарските дробове, пълни с всякакви елементи с доста дълъг период на полуразпад, донесени тук след оная аварийка в Чернобил. Както и да е, друга ми беше мисълта…

Гърмен като представителна извадка на България, драги зрители...

Голям вой покрай тия изпълнения, не изстъпления май по ше си легне на мястото, ако кажа, в Гърмен, се били случили. Не съм бил там, ама дочух нещо. Чакайте малко бе, сънародници любими! Какво точно очаквате!? Кой остави партиите да паразитират двайсет и пет години!? Аз ли? Вие ли? Не, всички ние ги оставихме! Всички ние сме виновни за циганизацията (не говоря само в етнически смисъл) на държавата си.

Наше село на три морета!

У наше село е станало нещо страшно напоследък, да му се не види. Като при строежо на Вавилонската кула е. Ни моеш да разбереш кой откъде е дошел, кой къде е отишел, ни нищо. Построиа военна база и некъв Джеймс, Джон, Робърт или знам ли там кък се казваше се напи и се сби с един пишлигар, дека тамън са му покарали влакна по мустаките. Преди тва па у кръчмата се явна деда ви Рашид и вика, че ни е таковал у кукузелите и ни дава триесе и пет евро, та да свириме у Париж. Ние не разбрааме баш кво става, ама те, да караме подред, защото некакъв мармот („сурки“ по рускаму) завивает уранец у станиол у Горнята Орейовица. Ама, те, да почнеме поред.

Цар-Пожарникар

Господар, командир и ламер (без Ръсел Кроу)

– Мили деца, нека ви разкажа една приказка.

– Да, да, разкажи ни! Знаеш ли приказка за някой цар?

– Мхм, знам. Но, то даже не е приказка, а си е истинска история…

– Нищо, разкажи ни я, интересно ни е.

– Имало едно време един пожарникар. Ама не ми бил пожарникар, а най ми бил цар… Той бил величав, едър мъж с решителен поглед, това не може да му се отрече. И си повярвал, че може да остави следа в историята. Това да си повярваш, мили деца, понякога те прави велик и запомнящ се, понякога те проваля и те запраща в забвение, а в други случаи те кара да си мислиш, че си велик и те обрича на забвение. Животът е такъв, странно нещо е.

Хляб, сол и омраза

През последните няколко седмици просто гледам и не мога да повярвам на ушите си, както казва един наш всеизвестен и всестранно надарен професор.

Толкова помия и омраза се изля по отношение на сирийските бежанци, че се чудя дали живея в европейска страна през XXI век от Новата ера или в Асирия, примерно около хилядолетие преди Христа. Тези изтормозени, стреляни, бити, гонени, загубили близки и преживели най-страшното нещо, измислено от човечеството, войната, хора, сякаш автоматично се превърнаха в извинението на управляващите за всички затруднения на страната, а за нас редовите българи, в удобен отдушник на натрупания в сърцата и душите ни десетилетен гняв.

Опознай природата, за да я съсипеш...

Направихме ние с моя издател Николай Фенерски едно турненце на „Северозападен романь“ тия дни. Това е второто, защото през февруари, когато обиколихме девет града за девет дена и си разкатахме фамилиите и от път, и от приключения, осъзнахме, че живият контакт с хората е най-важен и нямаме никакво право просто да си седим по къщите и да се радваме на пазарния успех на книгата. Та, „here I am, on the road again“, както обича да казва Джеймс Хетфийлд.

ГЕРБерите са от Марс, БСП – от Венера

„Поведението на ГЕРБ прилича на поведението на един джентълмен, който ухажва дама две седмици, кани я на вечеря, накрая тя склонява и той не се явява” – Сергей Станишев, лидер на Българската социалистическа партия

„Ние сме джентълменът, нали? Той се приема за дама.” – Бойко Борисов, лидер на Граждани за европейско развитие на България