Монике, молим те, върни се и спаси нашата несъществуваща държава!

Аз съм твърдо убеден, че ако Моника Маковей се заеме със съдебната ни система и прокуратурата, ще се разхвърчи перушина навсякъде. Тя, разбира се, няма да се заеме, защото трябва да изгребва лайна поне до живот, а жената не ѝ е само това на главата. Не искам да съм толкова досаден, но такъв съм си, талант, к‘во да го пра‘иш, та, ето тук ще спомена само няколко примера, че ни е нужна не Маковей, а и Мойсей няма да ни стигне.

Гърмен като представителна извадка на България, драги зрители...

Голям вой покрай тия изпълнения, не изстъпления май по ше си легне на мястото, ако кажа, в Гърмен, се били случили. Не съм бил там, ама дочух нещо. Чакайте малко бе, сънародници любими! Какво точно очаквате!? Кой остави партиите да паразитират двайсет и пет години!? Аз ли? Вие ли? Не, всички ние ги оставихме! Всички ние сме виновни за циганизацията (не говоря само в етнически смисъл) на държавата си.

Наше село на три морета!

У наше село е станало нещо страшно напоследък, да му се не види. Като при строежо на Вавилонската кула е. Ни моеш да разбереш кой откъде е дошел, кой къде е отишел, ни нищо. Построиа военна база и некъв Джеймс, Джон, Робърт или знам ли там кък се казваше се напи и се сби с един пишлигар, дека тамън са му покарали влакна по мустаките. Преди тва па у кръчмата се явна деда ви Рашид и вика, че ни е таковал у кукузелите и ни дава триесе и пет евро, та да свириме у Париж. Ние не разбрааме баш кво става, ама те, да караме подред, защото некакъв мармот („сурки“ по рускаму) завивает уранец у станиол у Горнята Орейовица. Ама, те, да почнеме поред.

Цар-Пожарникар

Господар, командир и ламер (без Ръсел Кроу)

– Мили деца, нека ви разкажа една приказка.

– Да, да, разкажи ни! Знаеш ли приказка за някой цар?

– Мхм, знам. Но, то даже не е приказка, а си е истинска история…

– Нищо, разкажи ни я, интересно ни е.

– Имало едно време един пожарникар. Ама не ми бил пожарникар, а най ми бил цар… Той бил величав, едър мъж с решителен поглед, това не може да му се отрече. И си повярвал, че може да остави следа в историята. Това да си повярваш, мили деца, понякога те прави велик и запомнящ се, понякога те проваля и те запраща в забвение, а в други случаи те кара да си мислиш, че си велик и те обрича на забвение. Животът е такъв, странно нещо е.

Хляб, сол и омраза

bezhanci

През последните няколко седмици просто гледам и не мога да повярвам на ушите си, както казва един наш всеизвестен и всестранно надарен професор.

Толкова помия и омраза се изля по отношение на сирийските бежанци, че се чудя дали живея в европейска страна през XXI век от Новата ера или в Асирия, примерно около хилядолетие преди Христа. Тези изтормозени, стреляни, бити, гонени, загубили близки и преживели най-страшното нещо, измислено от човечеството, войната, хора, сякаш автоматично се превърнаха в извинението на управляващите за всички затруднения на страната, а за нас редовите българи, в удобен отдушник на натрупания в сърцата и душите ни десетилетен гняв.

Опознай природата, за да я съсипеш...

Направихме ние с моя издател Николай Фенерски едно турненце на „Северозападен романь“ тия дни. Това е второто, защото през февруари, когато обиколихме девет града за девет дена и си разкатахме фамилиите и от път, и от приключения, осъзнахме, че живият контакт с хората е най-важен и нямаме никакво право просто да си седим по къщите и да се радваме на пазарния успех на книгата. Та, „here I am, on the road again“, както обича да казва Джеймс Хетфийлд.

ГЕРБерите са от Марс, БСП – от Венера

borisov stanishev

„Поведението на ГЕРБ прилича на поведението на един джентълмен, който ухажва дама две седмици, кани я на вечеря, накрая тя склонява и той не се явява” – Сергей Станишев, лидер на Българската социалистическа партия

„Ние сме джентълменът, нали? Той се приема за дама.” – Бойко Борисов, лидер на Граждани за европейско развитие на България

Една басня с положителен герой Росен Плевнелиев

Като чета хилядите публикации, дето вилнеят като бесни кучета кучета по всички видове медии и социални мрежи в последните няколко дена, и се чудя какво толкова съм направил в миналия си живот, че да натрупам тази незавидна карма и да заслужа да се родя в Шизофреналия. Идва ми да изляза на терасата, да застана втренчен в светлото комунистическо бъдеще като статуя на Владимир Илич и да изкрещя колкото ми държат пролетарските дробове, пълни с всякакви елементи с доста дълъг период на полуразпад, донесени тук след оная аварийка в Чернобил. Както и да е, друга ми беше мисълта…

Четиринадесет точки, ама не на Удроу Уилсън*…

sistema problem

След близо сто дена протести дори и витаещите в някаква паралелна реалност политически върхушки май започнаха да проумяват, че ще трябва поне малко да посмекчат дебелокожието и безочието си. Отчети за работата на правителството, извинения, катарзиси, разни други лъжи…  Разбираемо, искат да запазят конфортните си местенца в партийните централи и Народното събрание.

 

ХАЗАРТ

Hazzard cover front smallРисков играч ли сте? Позната ли ви е тръпката от очакването на развоя на срещата след направения залог? Дори и най-сигурната прогноза крие доза риск и именно това е най-вълнуващото.

Читатели за Иваил

“На средата на „Иваил цар“ съм и с удоволствие чета книгата. Много ми харесва как Стоян е изградил образа на Ивайло – толкова противоречив и интересен. Много майсторски е пресъздал и действителността от онази епоха. Несигурността, която са усещали хората по нашите земи.Романът е изключително увлекателен, има съспенс, чете се с удоволствие.”,
Багряна Попвасилева-Беланже, доктор на филологическите науки, Сорбоната

ВИЖТЕ ОЩЕ
 

Промоции

posleden moment

ПРИМОЦЕА

Ако сте пропуснали да прочетете досега издадените книги на Торлака, може да ги поръчате накуп с отстъпка:

- Северозападната поредица ("Северозападен романь", "Автономията????", "Май ше ни бъде...", "Херакъл от Диви дол") може да вземете за 53 лв. вместо 58 лв.

- При покупка на 8 книги (Северозападната поредица плюс двете части на "Иваил цар", плюс "Хазарт", плюс "101 текста на Торлака за Биволъ"), те ще ви струват 108 вместо 118 лв.

Всяка от книгите пристига при вас с автограф и посвещение от автора.

Публицистика

ЗА ЧЪК НОРИС И АВТОМАГИСТРАЛА „ХЕМУС“

boiko magistrala

В тази седмица, в която автентичното БКП, което хем няма нищо общо с БКП, хем е „столетница“, заяви готовност да търси реванш от управлявалото в продължение на единайсет години БКП, определено от Любен Дилов-син като „класическа народна партия“, ми остана време да се посмея и на друго. Прочетох един виц. Значи, на Чък Норис му станало скучно и измислил машина на времето, за да се поразнообрази. Прехвърлил се в 2756-а година (примерно), а, оставете другото, и успял да се върне в наши дни. Всички го питали какво е видял, но един от въпросите се откроява. „А автомагистрала „Хемус“ завършена ли е вече?“. Разбира се, въпросът е риторичен и е кулминацията на вица. И има защо.

Надали има човек, на когото не му е втръснало от гръмките приказки на управляващите (не само на БКП-ГЕРБ, а на всички от 1974-а насам) как автомагистрала „Хемус“ ще е готова ей сега. Утре. Догодина. Тая петилетка. И все така. До 2024 година ще стане половин век.

Прочети още...
 

Снимки

a-2.jpg
 

По телевизора

Sample video

Торлака у БНТ

Читателите за Северозападната трилогия

"Истински, български, хем смешни, хем дълбоко проникновени книги пише Стоян. Не съм от Северозапада, но изобщо не ми попречи да се забавлявам и да се наслаждавам на текста! Дори ми беше интересно, че срещнах уникални думи. Така обогатих познанията си за българските диалекти, по един чудесен, забавен начин! И историите са поднесени толкова интересно, завлададяващо, че се четат с удоволствие!" - 

Мария Панчева

ВИЖТЕ ОЩЕ

Северозападен речник

Фейсбук

Loading ...