Свети Гъбичка

sv gubichka

Жената си мирва. Що? И я не знам.

Било станало преди неколко месеци. Они, че са диви на фуражомелки, тва е факт, ама я само ги овикам, запровратнячим лекечко и те тва е. Не съм ча па такъв цербер, да се еба и мене си. Кво е станало, ше питат тия, дека още не са се отказали да ми четат разказо. Те кво.

Гроздобер

grozdober

Я съм се родил по гроздобер. Мое и зарди тва толко да се плашим да не би да земе да ми остане празна чашата, немам представа, мое и зарди друго да е, ама ми не е тва приказката. Коги е забременела с мене, макье ми е била осенмаесегодишна , тамън оженила се за дивио торлак, допълнително закален у минно-геоложкио техникум у Перник и у тамошната боксьорска школа, къде по настоящем ми е баща, и ич й не е било лесно. Он й казал (предполагам, че на майтап, ама оно с ньего никогиж се не знае), че ако не роди до една годин, й сбира багажо и тъпъра, тъпъра, та у тех.

Доле ръцете от Кобилкина!

n kobilkina

Обикновено я съм сред обичайните заподозрени, коги е да се пишат некви простотии по адрес на публични личнусти. Кой ли не съм наранил – оно са политици, общественици, ора на изкуството, секви пишман специалисте у знайни и незнайни  областе на живото… Ама тоа път ше се изпраим като Матросов на амбразурата и ше изревем с плъни гръди „За Наталия Кобилкина или добро, или нищо!“.

Тук барака, там барака…

baraka

Требва да съм бил на два-тринаесе, оти вече бех почнал да се осъзнавам полово със светкавични темпове. Така че таа история не е много от класическото детство, ама се пак ше ви я пробутам, кво да праим, като от ежедневните дивотии на моите наследници не мом да се сетим кво съм връшил, коги съм бил колко тех? Понеже за сека простотия се чудим тва они на моменто ли са го измислили или боба нги им е казала кво съм правил, та да го повторат и да ми натриат носо. Кък и да е. Мойта па боба, коги й се доревеше от безкрайните ми олигофренини, седаше на мининкото си трикрако столче у куфнята и викаше ухилена през слъзи:

Ти кво работиш?

book writing
Най-обичам да си идем у Северозападо, я ви каем, па вие ако сакате ми вервайте. Само като преджапам Искъро, ако пътувам от изток на запад, или префрълим Балканьо у случай, че съм пошел от юг на север и едно такова ми затреперва сръчицето, та знаа ли се. Подобно изказванье нема кък да бъде сфанато от некой, дека не е изпитвал тва чуство, така че мислим да ви спестим подробности. Ако сте разбрали, разбрали, ако не – връвете за глава и те тва е! Преди месец и нещо бех пошел от Търново за Шопето да представям „Автономията ????“. Порди твърде силна либов къде пиеньето и некои други причини немам ни шефиорска книжка, ни кола, та си пътувам с влако и си ми е раат. Верно, секи път има закъсненеа, влачи се като зелен цифуняк и минава едни кирливи двеста и педесе километра за пе-шес часа, ама кво толко? Стоиш си на джамо у калидоро, гледаш навънка и ти е убаво. Поне природа ни дала Вселената, като забраила за акъл, убости колко сакаш. Добре, ама къде Червен брег рекох да седнем забръже у купето, та да почетем малко книжка и после пак да се паркирам на джамо, оти Искърскио пролом си е убав и обичам да си го зяпам. И БДЖ нема средно положенее. Или е педесе градуса, или ше ти замръзне носо. У тоа сючай беше сауна и половина, я ви казвам. Толко беше жежко, че още не бех префрълил една страница (оно и книгата, къде си бех зел, си беше тъпа, признавам си без бой), коги ми се додрема.
Да, ама пенсията, къде ми беше временен съсед у иначе празното купе ич и не се интересуваше от декемврийската ми следобедна дремка. Он имаше непреодолима нужда да осъществи социален контактец и я му бех попаднал под ръка. Кво да праиш, късмет...

Първи впечатления от Зара или колко важно е да си тъп и упорит

stara zagora

За пръви път одих у Зара, коги бех на пе-шеснаесе. Юноша бледен, къде се вика. Нищо че с бръснатата глава и осемдесе и кусур кила, натрупани с яко буанье на железата у фитнесо (така викахме на едно стайче, плъно с прах и допотопни уреди, къде са били отживелица още по времето на гладиаторете на Спартак) мое и да съм изглеждал бая по-голем и респектиращ, я си бех прос по целата глава и две пеги от врато, кък подобава на секи пубер на тия години.
Поводо да си фанем подрастващио уй подмишка и да напраим три-четири смени на влакове, та да изминем разстоянеето от Градо до Зара беше изкючително прозаичен. Либов. Беаме се запознали на морето, на некъв летен лагер. На нашта даскалица й побеле косата за две седмици, оти сека нош бегахме от бунгалата и одехме да се наливаме, да се алосваме с момичетата, къде имаха неблагоразумеето да ни се връжат на акъло и да чекаме изгрево на плажо.

Приказка за селянчетата

seliancheta 1

Майка ми и баща ми се оженили през 78-а. Той, дивак от Торлашко, ѝ казал, че ако не му роди син до една година, си я изпраща по живо, по здраво, обратно при баща ѝ. Разбира се, че се е шегувал. Баща ми е като мен. По-скоро аз съм като него, но това са уточнения, колкото да си правя вятър на устата.

Сияйната Жозефа

vrachka

През нощта нещо ме мъчат киселините и съм станала, за да пийна една содичка, та дано ми се поразкара. То, че ми се поразкара, поразкара ми се, ама пък се разсъних и реших да си пусна телевизията, за да се приспя.

Порно, врачки, порно, врачки, порно, порно, врачки, врачки… За какво ги плащаме тия сто и двайсе канала само не ми е ясно. Загледах се в някаква наследница на Ванга (единствената според нейните думи, то се знае), колкото да минава времето. „Това е ебахти тъпотията, ще ме приспи бързо“, помислих си, ама то злото никога не идва само. Само като я слушах какви глупости говори на хората по пет минути и те й благодарят, а импулсният телефон цъка левове в джобовете й през това време и се почувствах като идиотка. Защо тя да може да си забогатява като Крез, а аз да се чудя как да свържа двата края? И тогава ме осени идея.

Не фелен булгаришен!

kasket 001

Те тоа те убавец Ставри Ситнио бил активен борец срещу фашизъмъ. Демек качил се на осми септември четиресе и четвръта у Балканьо, изкарал една нош на дзиндзириканье и на девети слетел заедно с партизаньете у село, та да приемнуйе аплодисментете и почестете.
Така и станало. Нарогнята влас го уредила на убаво место, канцеларска работа, мекечко кресло и никой го не занимуйе с нищо. Нищо че не могъл да раздели на две магарета сено. Цел ден гони секретаркята я за шпек, я за шише винцок, я я пощипва по сгоднио дирник. А она тръпи. Оти и она е на топлечко, оти сичко е у името на градежо на комунизъма. Светлио комунизъм...

 

Разкази за маса

razkazi za masa frontНелепи, невъзпитани и неподредени. Безмилостно смешни и баснословно шантави. Такива са разказите за маса.

Иска ви се да сте там? Сред цигарения дим, зад зацапаните прозорци, които кънтят от смях, наздравици и препирни?

Торлака ви е запазил място. Придърпайте си стол, сипете си едно пиенье по ваш избор и разгръщайте смело!

.

Читатели за Иваил

“На средата на „Иваил цар“ съм и с удоволствие чета книгата. Много ми харесва как Стоян е изградил образа на Ивайло – толкова противоречив и интересен. Много майсторски е пресъздал и действителността от онази епоха. Несигурността, която са усещали хората по нашите земи.Романът е изключително увлекателен, има съспенс, чете се с удоволствие.”,
Багряна Попвасилева-Беланже, доктор на филологическите науки, Сорбоната

ВИЖТЕ ОЩЕ
 

Промоции

rm 9books

ПРИМОЦЕА

- Северозападната поредица ("Северозападен романь", "Автономията????", "Май ше ни бъде...", "Херакъл от Диви дол", "Разкази за маса") можете да вземете за 77 лв. вместо 83 лв.

- При покупка на всичките 10 книги (Северозападната поредица плюс двете части на "Иваил цар", плюс "Хазарт", "101 текста на Торлака за Биволъ" и "Аз, ваксинаторът"), те ще ви струват 155 вместо 168 лв. 

В медиите

„Моят човек“ писател – Стоян Николов – Торлака

269136200 4691094374273339 2016389572412586466 n

"Торлака е интересна и вълнуваща личност. Познанството с него и книгите му дава вълнуващи преживявания и знания, но има и негативи. На първо място за четящите – на всяка страница би следвало да има червена точка, така че не давайте тези издания на деца под 16 годишна възраст! За тези, които смятат да сядат на маса с него, трябва да знаят, че такова деяние е препоръчително само за тези, пълнолетни и способни да носят лична отговорност граждани, покрили критериите за напреднали по българския банкетен стандарт.

С други думи – трябва да можете да изпиете поне едно кило северозападна скоросмъртница, без да проявявате признаци на видимо пиянство, като за такива не се броят задиряне на жени, предизвикване и/или участие в батални сцени, а заспиване на масата, нарушения в двигателния и говорния апарат, както и по-тежки реакции на организма, които силата и количеството на алкохола може да провокират и да се озовете в Токсикологията. Ракията е безцветна и на вид е досущ като вода. Пие се в голяма чаша, като в друга такава се сипва истинска вода, от която се отпива след глътката огнена течност, за да погаси избухващия в устно-стомашната лигавица пожар. Накрая пиенето на вода изгубва значение, защото просто не можеш нито да различиш едната и другата напитка, нито да запомниш разположението на чашите..."

Вижте цялата статия на Видин Сукарев за сайта Media Cafe в ТУК.

 

Снимки

nikolai-cvetanov-her-pirin-kupenite.jpg
 

По телевизора

Sample video

Торлака у БНТ

Читателите за Северозападната трилогия

"Истински, български, хем смешни, хем дълбоко проникновени книги пише Стоян. Не съм от Северозапада, но изобщо не ми попречи да се забавлявам и да се наслаждавам на текста! Дори ми беше интересно, че срещнах уникални думи. Така обогатих познанията си за българските диалекти, по един чудесен, забавен начин! И историите са поднесени толкова интересно, завлададяващо, че се четат с удоволствие!" - 

Мария Панчева

ВИЖТЕ ОЩЕ

Северозападен речник

Фейсбук

Loading ...