ПОДКРЕПЯМ КОНСТИТУЦИИ СРЕЩУ ПЛАЖОВЕ. ЦЕНА ПО ДОГОВАРЯНЕ

Като всеки човек, който се надсмива над врачки, баячки и други бабини деветини, никога не съм бил особен почитател на френологията, макар от втората половина на XIX-и век, та чак до края на Втората световна война тази паранаука да печели голям брой поддръжници, дори и сред интелектуалния каймак на Европа и Америка. Както ми се случва прекалено често напоследък обаче, някои факти, събития и обстоятелства разколебават твърдата ми убеденост в това или онова с лекота и се загнездват в главата ми с такава упоритост, че започвам да се притеснявам за здравия си разсъдък. Нека обаче обясня какво имам предвид в конкретния случай, избягвайки обичайните дълги уводи на текстовете си.

КИРЕ, ПИШИ К…ОНСТИТУЦИЯ И ДА СИ БЕГАМЕ!

Не само аз и Кирето. Целият екип сме в затруднено положение. Айде, аз пърпоря с жипката надлъж и нашир страната, опознавам Родината, обиквам я, виждам стари приятели тулупи, запознавам се с местните, говоря им просто, което за разлика от пустия английски, ми се удава с лекота, създавам потенциален електорат. Все пак официалната причина за воаяжите ми е, че инспектирам пътища, строежи и други инструменти за усвояване на еврофондове и на пари от държавния (разбирай моя личен) бюджет. Та мисълта ми беше, че аз, улисан в служебни задължения из цялата страна, малко изклинчвам от среща с народната любов в цялото ѝ великолепие.

АМИ СЕГА НАКЪДЕ?

Знаете ли кое едновременно е проява на наглост, страхливост и липса на каквото и да било персонално достойнство? Да те поканят на изслушване за корупцията в България от Европейския парламент, а ти да се скатаеш в ъгъла като припикано мушкато и да изпратиш заместниците или министрите си да отговарят на неудобните питания. При това заместници и министри от „нежния пол“.

Няма какво да се лъжем, нито Гешефт, нито Боеко са очаквали прокурор Филипова и министър Захариева да се представят по-добре, или, по-точно казано, по-малко зле, отколкото го направиха в действителност. Важното за оня с Жипката и другия с каскета беше да намерят кой да опере пешкира вместо тях. Трябваха им бушони и ги намериха сред подчинените си. Не им е за пръв път, но силно се надявам да е един от последните.

КАКВО ПРАВИМ ИЛИ НЕ ПРАВИМ СЕГА? ТОВА Е ВЪПРОСЪТ

Да кажете, че за тия десетина-дванайсет години във властта не съм свикнал на протести, ще си изкривите душата. То не бяха полицаи пият кафета, еколози защитават разни буренаци и пясък, щото бил вълнообразен и растели разни редки треволяци връз него, то не бяха медици, медицински сестри, разтурахме учителски седенки, фермери искаха някакви плащания, на заемите ми се противопоставяха, във връзки с организираната престъпност и чадър, дето съм бил опънал над нея ме обвиняваха, къщи в Барселона, моите десни ръце и там разни момчета за всичко в обкръжението ми опънали гиздави тераси по покривите на луксозните кооперации, в които живеят, тъщите им, синовете им с жълто покрай човката, нощното ми шкафче… Има още стотици, аз си имам достатъчно държавнически дела, за да помня такива щуротии.

ОСТАВКА!!!

Бойко Борисов явно е избрал добрата стара партизанска тактика измък – примък, за да се запази от яйцата, доматите, неудобните лозунги и въпроси, които неминуемо го чакат, ако се появи в общественото пространство. Вече дори нямаме представа дали джитка с жипката, седи си в Банкя или, както твърди един доста съмнителен слух, който упорито обикаля социалните мрежи, е привикан от испанската прокуратура по съмнение за пране на пари, разплетено покрай къщата в Барселона. Кой знае, може и другаде да е, но липсата му от медийното пространство определено оставя една дълбока дупка в сетивата ни и усещане за дискомфорт. Бяхме свикнали на поне една, две, три изцепки от негова страна на ден. А сега? Нищо. За капак и другите министри говорят лаконично и единствената ни утеха от това правителство, абсурдисткото му циркаджийство, сякаш е останало в миналото.

НАС ЧЕРВЕНАТА АРМИЯ РОДИ НИ…

Добре де, хайде да си представим, чисто хипотетично, че едно време в нашите хубави години на ред, справедливост и прогрес някаква групичка от еди колко си диверсанти беше окупирала Орлов мост и кръстовището пред Алма матер… То пък сега една Алма матер, ама айде… За друго заговорих. Какво мислите, щеше да им се случи? Щяха да ги попилеят  така, че да пикаят кръв барем месец. Щяха да наложат върховенството на Конституцията, без да се съобразяват с разни комитети, организации, човешки и граждански права. Защото тогавашният полицай беше истински мъж и защищаваше (така се пишеше и произнасяше  тогава) на първо място Народна Република България, на второ – Партията майка, на трето – другаря Тодор Живков и другите лидери, после верните на режима граждани. Що се отнася до враговете на народа – в най-добрия случай Народната милиция не ги изпускаше изпод око, а в най-лошия… знаете. Ама то беше нормално. Какво очакват те – предатели! За нас, съвестните граждани, нямаше палки, връзване за парното в поделението, или много по-страшни от всяка гледна точка практики. Преклонена главица сабя не я сече.

Конституция - 2020

Чл.1. (1) България е пашалък с мутренско-олигархично управление

(2) Цялата държавна власт произлиза от подземния свят. Тя се осъществява от него непосредствено и чрез органите, предвидени в тази Конституция.

ТРИ ПАПИ СА МЕ ГАЛИЛИ ПО ГЛАВАТА, ЧЕТИРИ МИНИСТРИ ВИ СМЕНИХ!

Не знам какво става в тая държава. Уж махнах няколко министри, все стабиляги, нищо не бяха направили на никого, и неблагодарните тулупи и мисирки пак се разпищяха. Те всъщност не са млъквали от няколко месеца. Вече почвам да си мисля, че наглостта им стига дотам, че да искат аз да си ходя.

Не разбирам. Разни тъпанари протестират под прозорците ми в Министерски съвет, наскоро реновирани, и искат промени в кабинета. Ето, направих промени, ама как така да махат мен? Та аз съм Бойко Борисов! Аз десет години се виждам с тоя лидер, с оня лидер, приказвам на езици, които не знам, участвам в какви ли не конференции, всякакви конгреси, ядеме торти сахер на теферич, абе, мамата си трака.