През последните години така нареченото „ледено хоро“ на Йордановден, на което китният възрожденски град Калофер претендира да е поставил началото, се превърна в един от многобройните поводи за крамоли между нихилисти, обикновени, здравомислещи родолюбци и блъскащи се в гърдите патриотари. Аз пък не можах да си отговоря на няколко въпроса, които бих задал към всяка една от все по-яростно войнстващите фракции. Затова бих си позволил да ги задам тук, пък дано поне на един от тях си отговоря, че нещо ми писна от кресчендото.
Това, че харесвам стегнати, матови женски задници, опнати на воля по слънчеви плажове, прави ли ме бразилофил? Това, че си падам по примитивната шаманска музика на Сибир превръща ли ме в поддръжник на Тува и на нейната независимост? Бидейки поддръжник на уругвайския национален отбор по футбол, харесвайки маорските татуировки или древноегипетската култура, ставам ли урус, новозеландец, копт?
Имах един преподавател преди, вече май ще станат, петнайсетина и нагоре години. Обичаше да си пийва и това беше само едно от качествата му, което ни свързваше и извън образователния процес.
Прекарвахме по часове кръчмарски, като неизменно той отказваше да плащам каквото и да било. Това обаче едва ли е важно за идеята, която упорито ровичка из мозъка ми месеци, ако не и години наред.
–
Както казах, оттогава са минали доста години. Не забравих съвета му, макар и така и да не се превърнах в горд дипломиран културен антрополог. Гледам некролозите. Напоследък още по-внимателно, макар и по лични причини. Не, не се застоявам пред тях като бабичките, но някакъв придобит инстинкт ме кара да им хвърлям поглед. Някои са без възраст на починалия, а мен това ми е най-сериозният лакмус за статуса на микросоциума, та ги отминавам, без много-много да се зазяпвам.
Други обаче казват всичко за човека и роднините му само в няколко думи или символа. „ХХХХХ ХХХХХХ ХХХХХХ на ХХ години от Х. ХХХХХХХХХХХХХХ“. Не, изобщо не твърдя, че идеята на преподавателя ми, чието име ще ви спестя от съображения за конфиденциалност, е меродавна.
Обаче, обикаляйки по десетки хиляди километра на година из милата ни Родина, се убеждавам, че има сериозен резон в думите му. Особено когато седя по кръчми, в очакване да мине времето до поредното представяне на книгите ми.
На некролозите в малките населени места все по-често виждам възрасти под „на попрището жизнено в средата“ по Алигиери, а и по Библията, пък и по изследванията за продължителността на живота през ранното Средновековие. По централните части на големите градове съвсем не е така. Жителите им доста често достигат достолепна възраст, даже наближават и столетничество.
Знаете ли какво има на една от централните улуци в родния ми град, който, между другото, е областен център? Видях го тогава, когато ви казвам, че ми се наложи да ходя по погребални агенции? Точно четири от тях. Все с доста атрактивни имена. Три игрални зали, с още по-забележителни названия. Две заложни къщи (не помня вече как бяха наречени) и още толкова офиси на фирми за бързи кредити. Плюс няколко магазини за дрехи втора употреба.
Когато си свърших нерадостните задължения, с ускорен ход се заех да търся къде да се открия самотно местенце, за да повърна на спокойствие и да си взема глътка въздух. Завих рязко зад ъгъла и пред мен се изправи витрината на „търкаме талончета“.
„В интересна държава живеем“, помислих си, докато се опитвах да сдържа спазмите на храносмилателния си тракт. Но осъзнах, че не съм прав. Държава, в която хората гледат некролози на убити от безхаберието на здравната система, войната по пътищата, кокошкарската престъпност, политическата класа или недосегаеми изверги с лъскави костюми в автомобили, не е държава. Това е просто парче земя, завещано ни от дедите ни с пот и кръв, за да имаме трамплин към терминалите на летището. И да не се връщаме повече при пройдохите, които смятат, че да режеш лентички означава да си държавник, да пребиваш бабички за два лева те прави мъж, да заглушаваш всяко обективно мнение ти дава сила, да си Темида със силно наклонена везна в ръката е признак на законност, а наличието на „наши хора“ е единствената възможност да си „бизнесмен“.
Но, въпреки всичко, не всички извън „матрицата“ сме склонни да напуснем това парче земя. Въпреки некролозите. Защото е било и по-зле, ще бъде и по-добре, колкото и мазохистично да звучи…
Статията е публикувана в сайта Биволъ.
Имаше един рефрен на известна българска група, че си долен педера*, но изобщо не мисля така, повярвай ми! Нека да започна с това защо не те наричам Дядо Коледа, а те призовавам с едно доста девалвирало обръщение. Защото грозната истина е, че в държавата, в която живея, почти по права линия на юг от твоята Лапландия, ти си си Дядо Мраз. Ние сме в преход от не знам си къде към не знам си какво и всички сме дядомразовци, буратиновци, снегурочки…
Майка ми имаше две деца. Остана й едно. С увреждане. Ментално. Нито загубата на единия й син, нито това, че другият, собствено аз, не е наред с главата и плюе по всички власти, не е добре, това няма как да го отрека.
Няма как да отрека, че не мога да си затворя очите за това какво се случва с майките, които имат деца с истински увреждания. Моето увреждане си е само гласове в главата ми, несъгласие с институциите, болка от подхода на политиците ни, страх от бездушието на народа…
Майката кърмилница Цецка каза, че килията в ареста на Иванчева и Петрова си е супер. Била си ОК, защото в много български домове кенефите даже били външни. Не цитирам точно, признавам си, просто предавам внушението от думите на този велик законотворец, който даже и как си е взел дипломата не може да докаже. Защо подхващам тази тема? Ами, за да обясня защо в България шизофренията е широко разпространено явление и да изразя увереността си, че лудниците не са повече от автомобилите само поради причина, че съответните органи, отговарящи за психическото здраве на народонаселението, не са стъпвали в Народното събрание.
Аз не знам КОЙ убива журналисти в България. Нямам представа КОЙ мята върху им лайна, КОЙ ги залива с киселина. Нямам никаква идея и КОЙ ги изнасилва брутално, след което ги убива.
Нямам си и идея КОИ са тия, постъпили с друго човешко същество по подобен брутален начин, могат да спят спокойно. Ако трябва да съм честен, не ме и интересува особено сериозно. Поради простата причина, че не съм Бог. Аз съм просто човек и не мога да приема подобно отношение на едно човешко същество към друг homo sapiens… Никак!
Археологическите извори твърдят, че по време на Първата българска държава в Плиска, тогавашната столица, имало не само канализационна система, но и бани, пък и дворецът бил топлофициран чрез хитроумна система от тръби, които отвеждали загретия в подземията въздух до покоите на благородниците и на владетеля.
Сега, може и да кажете, че търновлии не живеят в Плиска, но пък аз съвсем спокойно ще ви отвърна, че не е VII век. Нито пък VIII. В XXI не се прави така. Състоянието във Велико Търново е неприемливо и с радост и прискърбие ще ви обясня защо.
Напоследък изчетох доста за прословутата смяна на тримата министри от правителството, което малко по димитърпеневски придоби гражданственост като „Борисов три“. Някои доволно потриват ръце, че премиерът най-после започнал да си взема поуки от грешките, с които стана нарицателно за арогантен и некомпетентен пладнешки обирджия. Други напротив, твърдят, че Пожарникарят-слънце бил показал, по-скоро доказал, че не прави никакви компромиси с грешките на приближените си и държи на принципите за ред, законност и стабилност. На трети им е транспенис за всички тези вътрешнозаводски ротации. Нека се опитам да обясня защо съм именно от въпросните трети.
“На средата на „Иваил цар“ съм и с удоволствие чета книгата. Много ми харесва как Стоян е изградил образа на Ивайло – толкова противоречив и интересен. Много майсторски е пресъздал и действителността от онази епоха. Несигурността, която са усещали хората по нашите земи.Романът е изключително увлекателен, има съспенс, чете се с удоволствие.”,
Багряна Попвасилева-Беланже, доктор на филологическите науки, Сорбоната
ВИЖТЕ ОЩЕ
– Хай, дюд!
– Как си, к‘во си, що си? – чудя се защо подходих по този начин с един от любимите си артисти, но той може да е носител на чичо „Оскар“, а пък аз за сметка на това съм единственият човек, когото са го галили трима папи по главата.
Прочети още...
"Стилът на автора е уникален. Той не се старае да постигне онези норми, които са известни на белетристиката. Това е "мъжки" роман, но и жените могат да открият зад мъжката сила препратки към истинската чувствителност на силния пол" - д-р Мицова.
Може да чуете интервюто с автора и коректора на книгата тук.
Торлака у БНТ
"Истински, български, хем смешни, хем дълбоко проникновени книги пише Стоян. Не съм от Северозапада, но изобщо не ми попречи да се забавлявам и да се наслаждавам на текста! Дори ми беше интересно, че срещнах уникални думи. Така обогатих познанията си за българските диалекти, по един чудесен, забавен начин! И историите са поднесени толкова интересно, завлададяващо, че се четат с удоволствие!" -
Мария Панчева
джваньок - нещо сдъвкано и изплюто
заврътнячим - удрям някого по врата с отворена длан
Още северозападни думи и изрази вижте тук.