- Детайли
-
Категория: Публицистика
-
Публикувана на Неделя, 03 Март 2019 15:09
Президентът ти отива на сбирка на прорастващите комуно-носталгици в Кошице и (почти, защото комунистите предпочитат подривната дейност, а не аргументите) в прав текст заявява на Б 9, че е там, за да защитава „българските“ енергийни проекти. Разбира се, всеки, който не е имбецил, е наясно колко са български „българските“ енергийни проекти. Десетилетия цялата българска енергетика е толкова българска, колкото ниваляшка, матрьошка, водка „Путинка“, паметник „Альоша“. А президентът ни льотчик кристално ясно показа, че е поне първите две. Само че се клатушка все на Североизток, а всяка по-мъничка матрьошка е направена от все по-твърд кремльовский… минерал.
„И искам да заявя не само че България не е троянският кон на Русия в НАТО…“. Това пък премиерът ни изцепи след срещата с генералния секретар на Северноатлантическия пакт Йенс Столтенберг. Няма да влизам в подробности. Моите разсъждения са излишни. Просто ще предам част от думите на самия пожарникар-слънце. Е, няма да се сдържа и лекичко да ги коментирам, но това си ми е в „натюрела“. Бих използвал „така съм закърмен“, но нали „всички тук парлеву франсе“?
“Искам да се знае, че главният секретар е тук по покана, която е отправена преди много месеци – много преди да се знае, че премиерът Медведев ще идва в понеделник. Второ, по енергийни проекти не сме разговаряли, такива не са поставяни. Казвам го заради много интерпретации по тази тема”.
Значи, ето интерпретация. Не е меродавна, но пък може и да се окаже вярна. Особено на базата на дедукцията. Идва първо тъщата. Вие сте човек зависим от бурканите, която ви изпраща тя. Но не с паприкаш, а с евро. Пълни догоре. Нито паприкаш можете да правите, нито евро можете да изкарвате, ако няма хранилка, на която да висите като прани гащи. Подхвърляте си някоя мила, някоя лицемерна, някоя откровено лъжлива реплика. После тъщата си тръгва. По живо, по здраво. И кой идва веднага след нея? Мама!
От тъщата може да сте зависим заради бурканите, но мама хем носи повече буркани, хем от нея сте зависим и емоционално. Независимо дали сте президент, премиер или кмет на Долно Нанагорнище. И казвате на мама всичко, което сте си изприказвали с тъщата. Матушка ви е по-важна, макар и да се правите, че държите на тъщата, която прави много повече за семейството ви, макар и да дава по-малко буркани, тъй като еврото е с по-висока стойност от рублата. Просто е. Вие сте оплетен в мрежите на матушка още изначално. Тя ви е давала по рубла и пе‘десе‘ за закуска, за да станете президентчик или премиерчик. И това ви прави до гроб признателни. А народът ви да го духа и да размята флагове на ЕС колкото си иска.
И накрая, съвсем извън интерпретациите, бурканите и зависимостите. Всъщност, не, айде да е за зависимостите. Зависимости без абстиненция не се лекуват. Докато Националният ни празник е на ден, на който две империи, Руската и Османската, са подписали прелиминарен (предварителен) мирен договор помежду си, ние няма да сме суверенна държава. Да, може да се опонира, че това едва ли е най-големият ни проблем. И ще бъде правилно. Не е, но е симптоматично. Защото показва и защо бюрокрацията ни е по-голяма от кремълската, и защо яваш-явашът, алъш-веришът и бакшишът ни надминават оня по времето на Абдул Меджид I.
Та, така. На когото му се празнува, да се увива с национални флагове. Аз ще празнувам на 24-и май, 6-и септември и 22-и септември. Или пък, когато президент и премиер ни станат някакви личности, а не подкупни ниваляшки…
---
Tекстът е публикуван в сайта Биволъ.
