Не можах да схвана каква е тая цялата драма покрай Търговския регистър. Не можело по електронен път, пък не можело и на гише… И какво пък, та сте се развикали из всички социални мрежи, където все още не сте блокирани?
Вижте, в България пенсионерите не са малка част от населението. Същото важи и за „трайно безработните“, както обикновено наричаме маргиналите, клошпънковете, ДС агентите, децата и внуците им. И в държавната администрация хич не работят малко хора, съгласете се.
Она мойта Дулсинея, в частност наричана Гини, й забранила неква си там Комисия по защита на конкуренцеата да си купи един нищо и никакъв енергоразпределител. От тва много ме заболе, щото сега не е у настроение да праиме джиджи-биджи, даже и телефонно. Ние си имаме такава игричка – тя отива у едната стая, а я у другата. После се почва „Ало“, „Набрали сте грешен номер“, „Извинете, съжалявам, приятен ден“, „Не, няма проблем, много мъжествен глас имате, и вашият ден да е приятен!“; „Вие също имате хубав тембър, а и умеете да използвате думите по предназначение…“. Сещате се. Но, за друго ми беше приказката.
Преди няколко години АЕЦ „Белене“ според Пожарникаря-слънце беше гьол за 800 милиона лева. Оттогава той смени мнението си неколкократно. Типично за един провиденчески държавник, но ние си го знаем. По същия тертип се направи на приятно разсеян и когато Европейската комисия наложи на Россия, Страна Огромная, правила според които трябваше да се преговаря за цените на природния газ и те да не са с 40% по-високи в България, отколкото в Германия, да речем.
Няма да обяснявам на никого кой е 25-годишният охранител Даниел Тасев и как „загина“ при „нелеп инцидент“. Никакво намерение нямам и да споделям мнението си за обединената патриотка Султанка Петрова. Едва ли е важно за някого, че фирмата, която „ремонтира“ Партийния дом е подхвърляна като горещ картоф от ръцете на един член на семейството ѝ в ръцете на друг, докато се окаже собственост на „бащата на внуците ми“.
Сега, малко предисловие. Въпреки и да ненавиждам превъзходните степени, нямам никакви задръжки да споделя с няколкото си читатели, че любимият ми писател е бразилецът Жоржи Амаду. И веднага да премина към конкретика, макар и само за миг.
Аз португалски не говоря даже и колкото боя да си изкарам (мечта ми е да чета Жоржи в оригинал, но дали и кога ще стане само Вселената знае), ама от сигурни източници разбрах, че „амаду“ значело нещо като „обичан“, „любимец“.
Чумата, причинявана от една невидима с просто око бактерийка (Yersinia pestis), впрочем всички бактерии са невидими, но това е друга тема, е болест, която е покосила доволно количество живи същества на планетата, още повече, като процент, от целокупното човечество, а най-много (не претендирам за изчерпателност) европейци.
Оженихте ли децата на близо седемдесетгодишният престолонаследник на Грейт Бритиша? Оплакахте ли майката им, май Даяна се пише на български. Обсъдихте ли тоалетите на съпругите, коя била деТствена, на коя баща й не дошъл на брачната церемония, коя била разведена, черна, бяла, прекалено красива за единия, крайно грозна за другия?
За мой срам не познавам лично Кольо Босия, признавам си. Пиша това и онова срещу всяка следваща власт, участвам в тоя и оня протест, но когато той започна гладната си стачка, осъзнах, че всъщност нищо не правя.
Слушах му едно интервю. После и второ, а и трето. Половин нощ загубих в това. Не, спечелих я, да се поправя. Той не е пишман дисидент, не „пледира“, „разконспирира“, скача, защото не е червен… Не, неговата гладна стачка не е заради това.
Бях на шестнайсет, когато ме изхвърлиха по най-позорния начин от едно туристическо дружество, от което бях част. Впрочем, единствената организация, в която някога съм членувал, но това е друга тема.
Разчленуваха ме след другарски съд, защото се качих от хижа „Пирин“ до едноименния връх тайно, без никаква подходяща подготовка и екипировка в една зловеща снежна буря, издебвайки хижаря и ръководителите на групата. Тръгнах преди да се съмне, така се прави в планината. Нямаше джиесеми, пък камо ли смартфони, какво да кажем за обхват.
“На средата на „Иваил цар“ съм и с удоволствие чета книгата. Много ми харесва как Стоян е изградил образа на Ивайло – толкова противоречив и интересен. Много майсторски е пресъздал и действителността от онази епоха. Несигурността, която са усещали хората по нашите земи.Романът е изключително увлекателен, има съспенс, чете се с удоволствие.”,
Багряна Попвасилева-Беланже, доктор на филологическите науки, Сорбоната
ВИЖТЕ ОЩЕ
– Хай, дюд!
– Как си, к‘во си, що си? – чудя се защо подходих по този начин с един от любимите си артисти, но той може да е носител на чичо „Оскар“, а пък аз за сметка на това съм единственият човек, когото са го галили трима папи по главата.
Прочети още...
"Стилът на автора е уникален. Той не се старае да постигне онези норми, които са известни на белетристиката. Това е "мъжки" роман, но и жените могат да открият зад мъжката сила препратки към истинската чувствителност на силния пол" - д-р Мицова.
Може да чуете интервюто с автора и коректора на книгата тук.
Торлака у БНТ
"Истински, български, хем смешни, хем дълбоко проникновени книги пише Стоян. Не съм от Северозапада, но изобщо не ми попречи да се забавлявам и да се наслаждавам на текста! Дори ми беше интересно, че срещнах уникални думи. Така обогатих познанията си за българските диалекти, по един чудесен, забавен начин! И историите са поднесени толкова интересно, завлададяващо, че се четат с удоволствие!" -
Мария Панчева
джваньок - нещо сдъвкано и изплюто
заврътнячим - удрям някого по врата с отворена длан
Още северозападни думи и изрази вижте тук.