ТОП ДЕСЕТ КАУНТДАУН ОТ ПЕРИОДА НА КОРОМКАТА

Макар и да ги подбрах много трудно от новинарския потоп, четете, ако ви се чете. Предупреждавам, че са преразказани, защото иначе звучат още по-нелепо.

10. Това е сравнително познато на всички ни, така че няма да му отделяме много внимание, а и поради тази причина сме го оставили на десето място. Лекар, който бил добър коремен хирург оглавява кризисен щаб за вирус, ходи с военна униформа и всеки ден дава брифинги. Преглъщаме го, много хора се кефят. Ама, като каже в ефир „Очаквам да измрат много хора! Яко да измрат! Ей ще видиш!” и си тръгне от интервюто обиден, вече почваш поне малко да се замисляш дали като не можеш да контролираш себе си, можеш да опазиш държава от пандемия. Между другото, за щастие, не измряха много хора. Камо ли пък яко.

ИЗВЪНРЕДЕН БРИФИНГ

Вие може и да си лежите по диваните колкото си искате, но ние обикаляхме от брифинг на брифинг два месеца и нещо. Първо ви обяснявахме, че короМката е нищо работа, после започнахмAе да ви облъчваме, че е страшилище, стигна се и до там, та да ви убеждаваме, че от Чернобил ще закъса ситуацията.

Всевъзможни хора на преклонна възраст обявихме за жертви на COVID-19, с пагони се появявахме по телевизорите, очила на върха на носа си закрепяхме, обвинявахме Вселената и всичко останало, ще нещата са трагични и трябва да слагате маски/не трябва да слагате маски, в църквите може, в парковете не може, ама такова, ама онакова, но вие сте виновни, ама Европа се учи от нас какво да прави, за да се пребори със страховитата заплаха…

ПИОНКА ДО ПИОНКА, БРАТЧЕД!

Таа мойта щеше да ме прибие с камънье издзаранкя. Бил съм бил нарисувàл игрище за дама връз покривката и съм извадѝл дваесе бобени зръна, та да напишем на тех имената на свите министре у правителството. С абревиатури, разбира се, оно иначе нема место.

Сега. Она, е много несгодна. Не на външен вид. Там е у топ уан. Ама, има гръцко, има македонско, има торлашко, има и влашко. Човек да е сакал, не е могъл да си сбере такава сътвер.

Я съшнус не бех нарисувàл игрище за дама, а бех измислѝл нова игра. „Министерия“ ѝ е работното заглавее. Проста е. Като министрете ни. Разчертах мушамата, писàх имена на министерства, надписàх бобените зръна и ги метнàх.

КАЖЕТЕ ЕДНО „БЛАГОДАРЯ“! ИЗПЪЛНЯВАМ, ГЕНЕРАЛЕ!

Кажете едно „благодаря“! Изпълнявам, генерале!

Боеко, искам да ти благодаря за много повече неща, но нека ги ограничим до десет, за да имам все някакъв шанс да разпростра енергията си, докато свърши принудителното ни заточение.

1. Благодаря ти как, в ролята си на главен секретар, излови всички свои приятели, които ходеха с бухалки и събираха пари от хората, които правеха бизнес, както могат. Днес курсът на валутата е такъв, утре друг. Само за да могат едни гъзари да се стрелят по кръчмите и булевардите на столицата, а и по села и паланки. Твои съмишленици и съратници, с които сте правили застрахователен (застрелятелен) бизнес заедно. Нито един, ама нито един от тях не попадна в затвора. Ти просто ги учеше каква е йерархията.

ИНТИМНИ КОРЕСПОНДЕНЦИИ

- Ало, Ваньо!

– Не е Ваньо, господин премиер…

– Ох, добре бе, Горанов, така е думата, какво го правиш на въпрос? Кажи сега за Божков.

– Ами, какво да ви кажа? Вие знаете всичко.

– Толкова ли нямаш стотина лева, да седнете на някое заведение и да се наприказвате? Чатове ще си пишат като влюбени гълъбчета, миличките! Ти разбираш ли, че стабилността ни е поставена под такава въпросителна че, ако не беше коронавируса, отдавна да сме… нестабилни, да кажем? И сега, заради твоите тракания по клавиатурата, понасям нов удар. Аз цял ден карам джипката из страната, за да консолидирам народната любов и сега получавам нов нож в гърба! Да, гърбината ми е яка, ама вече почва да ми писва!

ЗА ЛУДАТА ГОРА, ШИБАНЯКЪТ И МИСИРКИТЕ

Собственикът на Крейзи Форестър искал диктатура и дал за пример Чили. Аз за диктатура в Чили се сещам само за оная хунта на дивизионен генерал Аугусто Хосе Рамон Пиночет Угарте.

Нали се отърва от короМката за рекордно кратко време бе, пичага? Цяло отделение на болница затвориха заради теб, а ти си тръгнал да умуваш сега, вместо да си каранитизиран! Ама знаеш ли защо е така?

Много е просто. Всички наследници на оня режим сте еднакви. И нямате спирка. Като всеки силен вЕтър. Какъв ти е проблемът, точно, гелосан усвоител на милиони държавни и европейски средства? Да поразсъждаваме, а?

КОПЕЙКИ ДА ИСКАШ…

Когато във вече далечното минало бях възпитаник на Историческия факултет на Великотърновския университет си имахме една закачка. Ние, „чистите“ историци се бъзикахме с археолозите, че са копачи на грънци и паници, те се шегуваха с нас, че сме книжни плъхове и че, ако не изровят нещо ние няма какво да анализираме, а всички вкупом се надсмивахме на тия от специалност Балканистика, тъй като ни са риба, ни са рак. Хем историци, хем филолози и накрая нищо.

Разбира се, това си беше абсолютно незлобливо мерене на пишки и ние се уважавахме, събирахме се по кръчми и купони, водехме дълбоко философски диспути на всякакви теми. От Шупилулилума през влиянието на парчетата на империята на Александър Велики за разпространението на християнството до Ньойския договор. И още много други подобни неща, които ни се струваха много смислени. Те наистина се оказаха смислени, защото когато проследяваш развитието на един процес в детайли, можеш да предвидиш изхода му с голяма достоверност.

Коцето беше един от нас. Висок, строен, изпънат, умен, с отличен изказ, приветлив, отзивчив, но сравнително мълчалив. От тия хора, дето ти вдъхват доверие, без да ти се натрапват с празни приказки. Още повече, че пиеше колкото за „наздраве“ и не правеше пиянски скандали из търновските кръчми, което на нас ни беше любимо занимание.

ПРЕДВЕЛИКДЕНСКО СВЕТИ БАЦЕ УБИ И ЗМЕЯ!

Адаш, що не казваш бе, пич!? Щях да кандидатствам, да отнеса едни 75 милиона и всичко да е наред. И за теб, и за мен.

И без това от един бивш ежедневник ме уволниха, защото бяха бесни, че съм писал за това, как се направи на приятно разсеян за източването на няколко милиарда от КТБ. Толкова ли ти беше трудно да ми дръннеш един телефон? Така или иначе в „Биволъ“ няма някого, чиито разговори да не следите, та номерът ми няма как да не го знаете. И да ми кажеш „Ей, давам по70-80 милиона кредит на всяка фирма, дето има към два бона оборот за миналата година. Ако искаш, ела, кандидатствай, заповядай, добре си ни дошъл.